Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2013 20:01 - Българи ..... на верига!
Автор: jitanosten Категория: Политика   
Прочетен: 1120 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Българи ........ на верига

 

Поликлика в града. Десетина пациенти, девет от които пенсионери чакат пред вратата на джипито. Идва майка с бебе на ръце, почуква на вратата и след като медицинската сестра се показва, я моли да постави печат върху ксерокопие на имузационния паспорт на детето и. Сестрата взема документа и се прибира. Подпрян на студения радиатор в коридора старец, с изражение на лицето, сякаш току що са го уболи някъде отзад, изджафква свирепо:

-         Ама, как тъй?! Ние по-прости ли сме тука да чакаме? Дойде и веднага иска да я обслужат!!! Туй да не ти е Франция?

-         Аз само за един печат, за детето! – с умолителна усмивка отвръща майката.

-         И ние само за нещо! Ще чакаш на опашката! – изкряква старица, изключително подходяща за прототип на баба Яга.

-         Нямат никакво възпитание! – изпъшква като парен локомотив, дебел плешив старик, заел половината пейка в коридора до вратата.

-         Но аз не влизам за преглед! – опитва да се оправдае майката, а в това време бебето заплаква.

-         Не влизаш, ама времето на доктора отнемаш! Те не могат да пишат на компютър, нито доктора, нито сестрата и сега има два часа да се бавят с твоите документи! – включва се суха като коричка хляб бабка отстрани.

-         Аз само за един печат ....!

-         Стига! Засрами се момиче! Ние да не мислиш, че нямаме друга работа за вършене! – довършва я пенсионерка, в края на опашката.

     Медицинската сестра се показва на вратата и подава документа на майката. Със сълзи на очи тя благодари и си тръгва. Зад гърба и се разнася ръмжене, вой, крякане, мучене и блеене едновременно:

-         Ууу, едно мерси не каза даже! Нахалница!

 

Колхозен пазар в центъра на града. Наредени стотина души на опашка за евтино зеле. На улицата, встрани от пазара е спрян камион с дълъг прицеп, от който двама цигани мятат зелето на други двама, които го продават. Як дъртак мята на рамо чувал със зелки и доволно се отдалечава. Чакащите зад него завистливо го гледат. Циганите – продавачи работят бързо, като от време на време се оглеждат подозрително встрани. Междувременно две циганки на улицата метат падналите листа, като вдигат пушилка и прашат хората от опашката. Никой обаче не възразява. В края на опашката се скарват. Не могат да уточнят кой е по-напред, блъскат се, обиждат се и дори се чуват клетви. В това време изсвирват спирачки и от очукан микробус излиза намръщен мъж, облечен в закърпена рубашка.

-         Ей, разбойници! – виква мъжът към циганите - продавачи – Какво мислите вие, а? Че няма да ви намеря ли? Връщайте зелето, откъдето го откраднахте!

Всички от опашката гледат втрещено, а двамата цигани от камиона скачат, приближават до мъжа и започват да му говорят тихо нещо, със заплашителен вид.

-         Не ме заплашвай, че ще позвъня на полицията! – отвръща мъжът, вади мобилен телефон и набира някакъв номер. От опашката се чува глухо ръмжене.

-         Абе, човекът се объркал нещо! – обръща се към чакащите единия циганин – Други му краднали зелето, а той нас набеждава!

-         Да се маха! – ръмжи възстар мъж, облечен в износени военни дрехи.

-         Той е луд, бе! – кресва жена, с разрошена проскубана коса.

-         Хайде, не пречи! Продължавайте да продавате, бе! Какво чакате? – чува се от средата на опашката.

-         Чакайте, бе хора! Аз цяло лято съм го копал и поливал това зеле! Как ще го продават, така? Зелето е мое! Те са крадци! – сочи циганите мъжът и успява най-после да се свърже с полицията.

-         Твое, мое, да си го пазил! – тросва се мъж с количка, приготвена за извозване на зелето – Сега аз съм на ред, теглете ми момчета!

-         Продавайте, продавайте! – обаждат се повечето хора от опашката. Камионът обаче вече е запалил, циганите мятат кантара с топузите в каросерията, подпират заканително юмрук под брадичката си, към ограбения мъж и изчезват.

-         Ууу, мръсник! – заплюва мъжа една жена – Заради тебе останх без зимнина! Той стои, гледа мълчаливо с мътен поглед, а устната му потреперва. Всички наоколо го гледат злобно и подмятат обиди. Встрани малка глутница улични кучета подвива опашки между краката си и уплашени от човешката злоба, побягва скимтейки към края на улицата. Двете циганки метачки се смеят, въртят метлите и опущват хората. Те се гушат, да не влиза праха във врата им, но мълчат. Изливат злобата си върху невинния собственик на окраденото зеле, който отново е тръгнал след камиона.

И уж е светло, а сякаш някакъв мрак се е спуснал над всичко.

 

                                                               Красимир Бачков




Гласувай:
8
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 867259
Постинги: 777
Коментари: 639
Гласове: 1247
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031