Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.07.2014 11:05 - В какво да вярваме занапред?
Автор: jitanosten Категория: Политика   
Прочетен: 1491 Коментари: 1 Гласове:
3



В  какво  да  вярваме  занапред?

        

         Ясно е, че на политици и политически партии у нас вече не може, а и не бива да се вярва! Те не проповядват идеи и ако имат наглостта да обявяват такива, то действията им показват точно обратното – политиците говорят едно, а вършат друго. Политическата система в България е абсолютно провалена. На нея не бива да се разчита  нито за управление на държавата, нито за коректив или какъвто и да било определящ фактор. Дискредитацията на партийното начало е толкова сериозна, че в момента да наречеш някого партиец или политик, е адекватно на това, да го определиш като лъжец и крадец!

         Църквата стои встрани от проблемите на българина и се възползва от отчаянието, страха и недоверието му. Облагите и са главно в прибирането на пари и материални средства. И през ум не минава в главите на оялите се попове, да помислят малко за душите на миряните, да предложат алтернатива на провалените партийни функционери! Независимо, че във всяка своя проповед  споменават духа и душата, те не правят нищо, за спасението от корист и вещомания  на хората, влизащи по една или друга причина в храма. Самите попове ходят окичени в тежки златни или сребърни ланци, досущ като мутрите от началото на прехода, нагиздени в скъпи одежди, превозвани от луксозни коли. Помежду си споделят на колко екскурзии са ходили през последната година и с какъв модел джип ще се обзаведат в близко време. Лошият пример се вижда от миряните и те, отвратени от покварените Божии наместници, падат още повече духом. Разбира се има и читави свещеници, но те са толкова малко, че не могат да окажат сериозно въздействие на масата от колебаещи се, отчаяни човешки същества, проклинащи късмета си, Бог и страната, в която са се родили.

         Да вярваш в българския съд и правосъдие днес, е направо смешно! Та нали точно тази институция е най-покварена и корумпирана! Когато органите, раздаващи справедливост работят избирателно и предимно в своя финансова изгода, правосъдие няма и не може да има! Щом открадналият десет кебапчета, поради глад и липса на средства, заради безработицата, влиза в затвора за половин година, а „източилия” милиони от банка бива укриван от институциите, които трябва да го преследват и наказват, държавност просто няма! Съдът и прокуратурата са тайфа пладнешки хайдути, възползващи се от служебното си положение, предимно за лично облагодетелстване.

         Липсата на каквато и да било общопризната институция, за създаване на ред, справедливост и законност, обрича страната ни на гибел! Не външни, а вътрешни врагове унищожават държавните устои и ако само за ден спрат да вършат разрухата си  всички бюрократи, политици, полицаи и чиновници, новините по медиите изведнъж ще се лишат, от множество „сензационни” новини за престъпления, кражби, „източвания”, грабежи и пр. черни хроники, с които за съжаление вече привикнахме!

   Стремежът на хората към много пари се нарича алчност! Независимо как са възпитани, какво работят и колко са чаровни, алчните хора не създават, а рушат! Ако един каменен мост, граден от предците ни преди  векове,   е безусловна историческа ценност и може да бъде съборен, а от това деяние да се спечели примерно милион лева, алчният човек и за миг няма да се замисли! Той просто ще събори моста и ще прибере парите! При това ще го направи заради самите пари, а не защото те биха му помогнали да постигне нещо, към което се стреми с ума и душата си. Само по себе си, консуматорското общество не носи нищо градивно. В България днес има прекалено много милионери и нито един богаташ! Защото забогателият от труд, талант или ум човек мисли не само за себе си, а и за обществото, в което живее. Той помага с част от средствата, най-вече за справедливи дела. Нашите милионери в голямата си част са кредитни, партийни, силови или обикновени крадци. Те не са полезни нито на обществото, нито на себе си.

         Човешката история е доказала, че духът е водещо начало за всяка сериозна кауза. Дори идеите да са невъзможни, каквито бяха идеите на комунистите от преди почти сто години, те носят надежда, а след нея иде вярата! До днес няма нищо по-силно за човека от ВЯРАТА! Дали човек ще вярва в Бог, Аллах, върховната справедливост, комунизъм или един индийски йога, зависи от това, кой е успял да го привлече / зариби / по-успешно. Привлеченият за някакво справедливо дело човек, е непобедим!

   Големите каузи винаги биват постигани от много хора, предвождани от силен лидер. Това се отнася както за мир, така и за война. Ние всъщност живеем в една необявена война и не в държава, а на територия, наричана България. Липсват ни много неща: - работа, почтено работещо правителство, справедливо прилагане на законите, добро образование и здравеопазване, читави органи на реда, истински свещеници и пр. Най-голямата празнота обаче иде, от липсата на вяра за каквото и да било! От тук вече следва липсата на народ. Защото сега сме сбирщина от тарикати, чалгари, цигани, турци, граждани, селяни, партийци и обикновени свестни българи. Всеки дърпа чергата към себе си, а заедно сме отвити и мръзнем. В нищо и на никой не вярваме, защото сме лъгани не от вчера и от днес. А единствено вярата е тази, която може да ни обедини!

„- И сега, какво правим?” -  както обичат да питат корумпираните ченгета по пътищата.

                                                                   Красимир  Бачков

 

        




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


1. 1997 - В началото бе словото
16.07.2014 19:17
най- напред българската журналистика (или каквото се означава с това) започна с големите лъжи и разколебаването в устоите на държавата което ще рече деморализация, а после дойде и другото.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 868433
Постинги: 778
Коментари: 640
Гласове: 1248
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031