Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2015 16:25 - Как се учихме на труд ...
Автор: jitanosten Категория: Политика   
Прочетен: 1196 Коментари: 0 Гласове:
3



КАК  СЕ  УЧИХМЕ  НА  ТРУД  ЕДНО  ВРЕМЕ, КАК Я  КАРАМЕ  СЕГА

 

        Първата ми буквална среща с труда стана, когато бях в десети клас. Тогава живеехме в социализма и основния съвет на родителите ни бе, да учим, за да не работим. Бях на лятна бригада в Шабла, беряхме домати, заедно с французи и немци на нашата възраст. Изработвахме си нормите до обяд, а после ходехме на море и се забавлявахме, както намерим за добре. Харесваше ми. Един от отрядните ни ръководители бе накиснат в нещо нагласено и тогавашното ръководство реши да го изгони от бригадата. Той бе студент, само няколко години по-голям от нас и много свястно момче. Разбирайки манипулацията, аз и още няколко бригадири решихме да не допуснем тази явна несправедливост. Бяхме млади, луди глави и смятахме, че трябва да защитаваме и се борим за истината. Когато студентът тръгна към голямата порта на бригадирския лагер, аз му взех една от чантите, останалите смигнаха на французите и немците, и заедно тръгнахме да го изпровождаме. По онова време това бе равносилно на бунт. Бригадното ръководство се видя в чудо. За да не допуснат по-голям, при това международен скандал, пратиха друг отряден ръководител, да ни стигне с едно „Балканче”. Той избръмча пред нас, застана с мотора напреки на пътя и каза, че наказанието се отменяло. Върнахме се, но още същата вечер пред строя ние бяхме наказани, да работим от другия ден на бальорките. Това бяха сламопреси, закачени зад трактора, които правеха сеното на големи бали. Нашата работа бе да вдигаме тези бали и да ги нареждаме в ремаркето. Ставахме рано сутрин, работехме здраво и доста се изморявахме. На обяд идваше една „Уаз” – ка, натоварена с големи алуминиеви бидони, в които се съхраняваше обяда. Никога преди това не ми се бе услаждала толкова супата и останалата храна. След работа се къпехме със студена вода и макар да нямахме време за море, бяхме приемани от останалите бригадири почти като герои. Българските, а и чуждите момичета също не останаха безразлични към нас. Работихме около три седмици тежкия физически труд и в края на бригадата вече можех да правя по сто лицеви опори, без да спирам. Чувствах се здрав и толкова силен, както никога до тогава. С гордост занесох припечеленото на мама, а парите за онова време бяха повече, от нейната заплата за цял месец. Така бе някога.

         Преди няколко години бях принуден да отида за няколко месеца в САЩ, за да спечеля пари за жизненоважни неща. Заплатата ми на учител бе унизително малка, а друг начин да реша финансовите си проблеми в родината нямаше. При  хилядите безработни наоколо, шансът да изкарам някой лев, бе единствено в чужбина. В щатите стагнацията бе хванала за гушите самите американци, но черна, нископлатена работа все още се намираше. За половин година работих в пералнята и кухнята на голям хотел, в химическо чистене и в голям супермаркет, като работник по поддръжката. От там си донесох язва на дванадесетопръстника, болест на „Рот” на десния крак и малко парици, които успях да спестя. Междувременно жена ми си бе намерила спонсор, който я издигнал в работата и се наложи да се разведем. Макар и на сериозна възраст, се огледах и имах късмета, да срещна читава жена, с която да започна всичко  отново. Роди ни се син и за да посрещаме всички разходи, се зачудих къде да ходя и какво да работя, за да живеем нормално. Май само на Луната не бях търсил работа. Не исках детето ми да расте в лишения, но нито в България, нито в Европа имаше достатъчно възможности да се трудиш. Политиците и банкерите бяха създали такъв порочен кръг, от който излизане поне днес май нямаше.

         За утре дори не ми се мисли! Останалите европейци ни изкарват черногледи, но аз предлагам само за месец да дойдат в България, да се трудят за двеста и петдесет евро, при  двойно по-големи разходи и да чуем, каква песен ще запеят после! Смятам, че при сегашното развитие на нещата, Евросъюза ще се разпадне. „Сириза” и гърците са само първата стъпка. Винаги съм бил максимално честен със себе си и останалите, затова съм си навличал преди всичко неприятности. При правителства от посткомунистически вид, каквито ни „управляват” последния четвърт век, бъдеще на труда и на държавата няма! Докато у нас реална демокрация и лоялна конкуренция не заменят установените като статукво анархия, корупция и беззаконие, ние българите не бива да се смятаме нито за граждани на България, нито за европейци!




Гласувай:
4


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 1430589
Постинги: 936
Коментари: 767
Гласове: 1551
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031