Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2015 10:54 - ДА ОБЕСИШ ПЛАШИЛОТО
Автор: jitanosten Категория: Политика   
Прочетен: 1133 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ДА  ОБЕСИШ  ПЛАШИЛОТО

        Някога дядо казваше, че чувството за хумор е мерило не само за интелигентността на един човек, но и за качеството му на живот. Защото, какъв живот ще е този, без смях и веселба в него! „ – Обеси плашилото!” – учеше ме старецът – „- И после ще можеш спокойно да се смееш и наистина да живееш!”.

Като доста непослушен хлапак по това време, аз не се замислях над думите му. Предпочитах да си създавам развлечения и така да се смея. С едно саморъчно направено оръдие от метална тръба, сплескана от единия край и заредена с барут от кибритени клечки, и  лагерна сачма от другия, аз за малко не застрелях глухата си баба. Нарисувах на дървената порта мишена с кръгове, заредих оръдието и го насочих, когато портата се отвори и на мястото на мишената застана баба. Вече бях запалил фосфорния фитил и нямаше как да спра изстрела. – Бягай от там! Веднага се дръпни! – крещях уплашен, но тя само източи врат като костенурка и меланхолично запита: - Каквооо?

-         Бягай, ма! Ще те гръмна! – И докато тя разбере какво става, оръдието тресна и сачмата се заби в портата, на педя разстояние от бабината глава. След уплахата, човек се смее най – свободно. Тогава се смях тъй, че ме заболя чак корема. А баба дори не бе разбрала, какво действително се случи.

Година – две по-късно дядо се разболя от рак. От ужасните болки се стопи и реши да се обеси, като остане сам в къщи. Случи се обаче, точно в него ден да ни пуснат от училище по-рано. Аз се прибрах и го намерих, с вече нахлузено през шията въже. Сграбчих го за краката и го свалих от стола, на който се бе качил. Тежеше по-малко от мен. Попитах защо прави така, а той отвърна:

-         Това е единственият начин, да излъжа смъртта! Няма да стане по нейното, като се обеся, преди да ме е оглозгала съвсем! Не виждаш ли, че съм заприличал на плашило? А то трябваше да бъде ….!

Той все пак го направи, няколко дни по-късно. Не знам как бе успял, но  избръснатото му изпосталяло лице се усмихваше. Дори сините му, като небето очи не бяха помръкнали. Изглежда в последния момент бе видял нещо, заради което си струваше да иде ТАМ.

     Огорчен и отвратен от живота в родината, по някое време реших да работя в чужбина. Опитах като електротехник във фирма за партита на открито, сервитьор в ресторант, чистач на магазин, шофьор на камион, служител в пералня на хотел и дори мияч на чинии. Навсякъде ме използваха докато ме изцедят, но поне плащаха, за разлика от чорбаджиите – феодали в България. Обаче, свикнал на анархията у нас, един ден прекалих в кухнята на ресторанта, където работех допълнително през деня. Миехме съдове заедно с един негър. Той изглежда не бе много наред с главата, на която непрекъснато бе надянал женски чорап и все ме пръскаше, когато хвърляше съдове в моите мивки. След като няколко пъти го предупредих без полза, аз джаснах огромна тенджера в неговата мивка и окъпах всички готвачи наоколо. Това не ми се размина и главният готвач ми се развика пред персонала. Това бе недопустимо в щатите и аз невъздържано му отвърнах, като го напсувах. И понеже той се осмели да ме нарече криминален тип, въпреки, че презирам Хитлер, вдигнах ръка нагоре и с „Хайл” му заявих, че ще направя негъра на сапун. Руската еврейка, която ми уреди допълнителната работа за мияч, едва успя да потули нещата, плащайки на шеф-готвача сериозна сума, която изплатих по-късно. Седмици и месеци след това, собствената ми персона бе обсъждана в кухнята, придружена с явен или скрит смях. Бедният негър се принудил да напусне, а малко след него и главния готвач. Не издържали на подигравките, независимо голямата им демокрация. Аз разбира се, си бих камшика в края на годината и от тогава в щатите не съм стъпвал.

     Половин година преди местните избори се хванах на бас с мой познат, че ще успея да направя кмет в неговото село, един току що излязъл от затвора бивш мой ученик. Аз естествено не го бях учил на апашлък, но той от малък си бе талант, в погазването на всякакви правила и закони. Когато регистрирах на пет адреса около двеста циганина от съседното село и никой не се разбунтува разбрах, че духът на живеещите там е вече умрял. След духът умираше и тялото, затова моят бивш възпитаник, след изборите се оказа кмет на около сто и петдесет мъртви души. Иначе те си ходеха хората, пазаряха от магазина, получаваха си пенсиите и копаеха в малките си градинки. Голямата им селска чешма с пет корита бе облепена цялата с некролози. Тъй като водата, както и електричеството през повечето време бяха спрени, всички ходеха на чешмата за вода. Там разменяха по някоя дума и чакаха реда си, да украсят стената на чешмата. И помен от усмивка не се виждаше никъде.

-         Абе, вие що за хора сте? Оставихте се безропотно да ви управлява един престъпник? – не издържах и направо ги запитах един ден.

-         Че не е ли така в цялата държава? – спокойно отвърна един старец. – Нашият кмет поне не се прави на честен….!

  Прибирайки се към къщи, отчаян се чудех. Кого трябваше да обесим, като бе пълно с плашила навсякъде? И управляващите бяха плашила, и народът също. Смехът в държавата бе изчезнал, като свободните плажове по морето. А знае се, че няма ли смях, няма и живот!

 

                                                                          Красимир  Бачков

    

 




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 868609
Постинги: 778
Коментари: 640
Гласове: 1248
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031