ПРОМЯНАТА

         Пенсионерът Петрушев приличаше на ходещ некролог – прегърбен, небръснат и с такава вкисната физиономия, че прясното мляко се пресичаше, щом той влезеше в „Мини – Маркет” – а. Една сутрин на улицата го спря попрезрялата лекарка от съседния вход:

-         Господине! Защо не излизате след девет часа на разходка? Колкото пъти ви видя сутрин, все ми върви на боксуз и деня ми се проваля! Носите ми лош късмет! Ще ме принудите, като ви срещна вече, да си плюя в пазвата против уроки!

-         Ако щеш и в гащите си плюй, докторке! – изръмжа Петрушев, затисна едната ноздра на носа си с палец и шумно се изсекна. – Аз заради тебе няма да си нарушавам графика, я!

-         Че какъв е този график? Вие да не сте автобус или влак?

-         Осем часа сън, ставане, закуска, разходка, обяд, следобеден сън, вечерна разходка и вечеря. Никакви вестници, никаква телевизия! Само така ще стигна до сто години!

-         Аууу! Значи смятате да ни тормозите с присъствието си още много години?!

-         А ти какво искаш? Да си направя човещината и да пукна, щото така ти е кеф ли?

-         Ама, че сте неразбран! – тропна недоволно, също като дете лекарката.

-         Аз съм разбран, но грешката е в тебе, докторке! Ако имаше мъж и през нощта правехте джиджи – биджи, на сутринта като ме видиш, цял ден щеше да ти върви на хубаво!Ама то, кой мъж ще легне с кощрамба като тебе!

-         Много мерси! Освен всичко друго, сте и простак! Как не ви е срам, да говорите такива глупости? Стар човек, а акъла му ….!

-         Кой, аз ли съм стар? – премести внимателно, запасаната на кръста му електрошокова палка в единия крачол. – Я погледни надолу! Как ти се вижда размера на набора ми? Ще стигне ли, да ти се оправи настроението?

    Видяла какво ли не в практиката си, изучила цялата човешка физиология, лекарката дръзко протегна ръка към крачола му. Случайно или не, Петрушев натисна копчето на електрошока, с който обикновено се пазеше от улични кучета и пияници. Лекарката получи висок разряд електричество и дори не успя да извика, падайки на земята. Пенсионерът се огледа и като видя, че наблизо няма никой, си плю на петите, да не стане по-дебела работата.

     Чудно, но още същия ден, на връщане от работа, лекарката си купи билет от лотарията и спечели сто хиляди лева.

      От тогава живота на пенсионера Петрушев се промени. Всяка сутрин, срещу пет лева той пускаше електричество с палката на съседите си, за късмет. Вече вървеше изправен, усмихваше се и се радваше на всеобщо уважение. Имаше защо – лекарката не бе неблагодарна. Заради палката или набора на пенсионера, тя го покани да живее при нея. Така Петрушев просто нямаше как, да не стигне до сто години!

                                                                   Красимир  Бачков