ЦИЦЕРОН ОТ МАЛАШЕВЦИ
Чешит като Дането, в Малашевци не се бе раждал. Този стар, краен квартал на София открай време бе инкубатор на всякакви образи, но рядко се срещаха толкова колоритни личности. Още в основното училище и едва в седми клас, Дането успя да забремени младата си учителка по английски. Естествено я уволниха от работа, но тя запази детето и го роди. Отглеждаше го сама и дори не потърси бившия си ученик, и баща на отрочето си. Едър на ръст, с грубо, подобно на лъвска муцуна лице, с дълги крайници и дрезгав глас, Дането изглеждаше много по-възрастен и опасен, отколкото беше. Съучениците му се бояха от него, независимо чувството му за хумор и безбройните шеги, които си правеше всеки ден с тях. По-развитите момичета правеха всичко възможно, да попаднат в ръцете на този грубиян, защото широките му длани ги караха да прималяват от страст и незадоволени плътски желания. Дето се казваше, сами си търсеха белята!
Постепенно се оформи нещо като неформален клуб, с прелъстени от Дането момичета. Бе станало едва ли не престижно, точно той да отнеме девствеността им. Вече в гимназията, той получи шанс да сваля завършващите абитуриентки и се възползва максимално от него. На никоя от девиците дори не минаваше през ум, да върти любов с него. Използваха го като секс – машина и той отвръщаше сърцато, на всичките им очаквания. Апогеят му се случи, на едно зимуване в Боровец. Откъде Дането се уреди с немалката сума за зимната ваканция в планината, се разбра едва по-късно. В луксозния хотел той започна сексуалните си подвизи от рецепционистките, мина през сервитьорките и приключи с управителката на хотела. Тя бе на възрастта на майка му, но извънредно надарена в бюста дама. С персонала на хотела тя се държеше надменно и резервирано, с туристите любезно, но хладно, а когато за пръв път съзря младия нехранимайко, почувства забравени от години спазми, ниско в корема. Дането пък се изкашля, притвори очи и полугласно възкликна:
- Малееее, какви цици само!
Управителката чу отзива му и не изневери на опърничавата си природа:
- Май досега не си виждал истинска жена, млади човече?
- Абе, …. кво да ви кажа? Зървал съм малко и страшно си падам по цици, но за пръв път виждам такава класика! При това нямате грам силикон!
- Я го виж ти, колко е отворен! Значи си падаш цицоман, а?
- Цицоман, Цицерон, няма значение! Искам само да заровя лице в тях и да направя „Бър-р-р-р”!
- А не мислиш ли, че си доста нагъл, за възрастта си?
- Мислете, каквото си щете, но смятам, че трябва да се видим само двамата днес! Убеден съм, че има какво да науча от вас!
От този ден до края на зимуването, Дането не погледна друга жена, освен управителката на хотела. Как го бе омагьосала внушителната дама не се разбра, но по време на престоя си в хотела, неусетно той смени спортния пуловер с официален костюм и дори вратовръзка. В Малашевци се завърна облечен като млад аристократ и вече всички го наричаха Цицерон. Независимо промененият си външен вид, в душата си той оставаше все същият разбойник и смутител на женските сърца. По едно време, някъде от центъра на столицата пристигна с луксозен „Мерцедес” среден на възраст и ръст гей, от артистичните среди и директно предложи голяма сума, за да има връзка с малашевския Казанова. Никой не бе виждал толкова ядосан Дането до тогава. Посред бял ден, насред улицата, той изплющя няколко звучни шамара, а после зарита и подгони сбъркания мераклия. Щом гея избяга, Дането се върна при колата и откърти двете външни огледала, счупи чистачките и му изпусна гумите. Повече желаещи любов от мъжки пол, в квартала не се появиха. Когато се разбра, че за да събере пари за зимуването, Дането е искал всяко момиче, с което прави любов да му плаща, вместо да го презират, всички започнаха да му завиждат и дори да му се възхищават. Така или иначе, наоколо друг жиголо нямаше, затова съседите започнаха открито да се фукат с него. От всички страни на столицата започнаха да го търсят жени. Той благосклонно откликваше на желанията им, а по едно време дори го удари на фетишизъм. Започна да събира сутиените на всички момичета и жени, с които спеше. Слагаше ги в едно чекмедже под леглото си, но скоро то се препълни и трябваше да им търси друго място. Междувременно го поканиха за статист в един филм, а по-късно му повериха и малка роля. С всеки изминал ден успехът му растеше и дойде момент, в който Дането стана образец за подражание, на младите махленски гамени.
И кой знае как щеше да свърши тази работа, ако в една съботна вечер, Дането не бе отишъл за пръв път в живота си на театър! Всъщност, бе принуден да иде на театралната постановка, заради загубен облог с един съученик. Той винаги мъжки изпълняваше обещанията и задълженията си, затова точно в седем вечерта зае мястото си, на първия ред в залата. Не знаеше нито коя е пиесата, нито кой е автора, а за артистите дори не бе чувал. Примирено наблюдаваше сцената с присвити очи, докато не започна първо действие. Двете актриси и възрастния актьор не го впечатлиха с нищо, но когато по някое време се появи млада и тъжна, като прекършено цвете актриса, нещо сякаш го стегна за гърлото.Актрисата играеше ролята на туберкулозно болна аристократка, на която оставаше съвсем кратък живот. Бе влязла в ролята си изключително добре, все едно това бе амплоато и. Тя до такава степен завъртя главата на Дането, че след края на първо действие, той остана неподвижен на мястото си. Щом антракта свърши и започна второ действие, актрисата доближи ръба на цената, до мястото, където седеше Дането. От нея долетя ухание, което младия нехранимайко не можеше да сбърка. Изкусителните и феромони замъглиха мозъка му и след края на пиесата той застана в очакване, пред гримьорната и. Тя скоро излезе и Дането застана пред нея:
- Прекрасна госпожице, впечатлихте ме много с играта си и ви уверявам, че в никакъв случай няма да умрете! Поне не толкова скоро и не от болест, а най-много от любов!
- Аз не се и каня, да умирам! – кокетно се усмихна тя – Все пак това е само роля и нищо повече!
- Вие сте тъй прекрасна и аз не знам, ….. как ….!
В очите на актрисата Дането прочете повече, от всички думи на света. Още там, в коридора, той я прегърна и устните им се намериха, като два срещуположни полюса на магнит. Край тях минаваха артисти, работници по декора, но все едно ги нямаше. Двамата се целуваха, сякаш това бе първата и последната целувка в живота им. Бяха се намерили, макар всеки от тях да бе търсил другия хаотично и без особена надежда за успех. Сега, напускайки сградата на театъра, те вървяха прегърнати и през минута продължаваха да се целуват. Дори не разбраха, как стигнаха до квартирата на актрисата. Омагьосани, както никога до сега, те прекараха нощта и следващия ден в ласки и страст, изригващи сякаш от вулкан.
Точно след девет месеца им се роди първата дъщеря. На следващата година – втората и така, до деветата. За всеобщо учудване, Дането не поглеждаше други жени освен своята, както и не пропускаше година, без да си измайсторя щерка. На десетата година той заяви, че ако следващото им дете е пак момиче, ще продължат производството, докато могат, а ако Бог се смили и ги дари със син, ще приключат с размножаването.
Явно Бог бе по-мъдър от Дането и жена му, защото най-после се сдобиха със син. Така любовната серия от наследници на жиголото и артистката завърши и хвърли в разочарование клюкарките от махалата. Те следяха всичко с настървението на киномани, покорени от сапунки като „Дързост и красота”. Сега нямаше кого и какво да обсъждат и в Малашевци настана небивала скука. Отдавна Дането си бе открил частен сервиз за ремонт на автомобили, където достойно и с много труд си вадеше хляба. Жена му повече не се върна на сцената, защото грижите за десетте им деца изчерпваха докрай силите и. Като спомен от бурната му младост остана само голямата, ярко изрисувана фирма, на която пишеше: „Автосервиз Цицерон”.
За разлика от останалите столични автосервизи, този на Дането никога не оставаше без работа. Естествено, по-голямата част от собствениците на автомобили бяха жени, но той никога не прекрачваше границата и оправяше само колите им. Край него непрекъснато щурееха по-малките му и по-големи дъщери, но когато се появеше единствения му наследник, доста израсъл за възрастта си, с жълти искри в очите и лице, подобно на лъвска муцуна, те гледаха да си намерят друго занимание и веднага изчезваха. Дането за момент спираше работа, поглеждаше към сина си и едва преглъщаше от гордост и задоволство. Знаеше, че колкото и сложна да е повредата на колата, която ремонтираше, щеше да я оправи, защото се чувстваше най-щастливия и силен мъж на света.
А клюкарките от махалата чакаха още малко да порасне сина му, за да им предостави нови теми и като следващия квартален чешит, да освежи живота им. Знаеха, че могат да разчитат на него, защото едва шестгодишен, вече бе шляпнал по задника, една от клиентките на баща си.
Красимир Бачков
