НЮАНСИТЕ
Като дете приемах нещата от живота почти първосигнално. Героите от приказките и филмите бяха добри или лоши, музиката и картините също, а за нюанси дори не подозирах. Тогава не можех да допусна, че един и същ човек може да бъде мразен и обичан едновременно. Постепенно, с натрупване на житейски опит се научих да не правя прибързани заключения. Разбрах, че лошите хора, както и глупаците също си имат приятели. Такива, като тях и те взаимно се харесват, което не ги прави по-малко лоши за другите, разбира се. Убедих се, че те са по-добре организирани, по-лоялни един към друг, независимо несъвършенствата им. Парадоксално, но лошото обединяваше повече от доброто! Престъпниците, крадците и политиците бяха по-задружни от обикновените, простодушни хора! Дори на сградата, където се събираха служебно най-престъпните субекти в държавата, бе написано “Обединението прави силата!“. Със същият успех можеха да напишат „Силата обединява!“. Защото поне у нас в България злото е по-успешно от доброто!
Удивително е, как по целия свят се вършат лоши дела и войни, под формата на нещо добро! Човешкото лицемерие няма граници, когато стремежът към успех или печалба доминира над утвърдените човешки ценности! И тук идват нюансите …! Как така се случва, та доказано лош човек да върши добрини? Или защо добрият, търпеливият избухва и върши или говори неща, присъщи на лошите? Кое кара единия или другия да изневеряват на същността си……? И защо приемаме със симпатия лошия, а не можем да простим на добрия краткото му негативно избухване?
Всъщност, отговорите не са чак толкова сложни и никой реално не изневерява на себе си! Просто, във всяко добро се крие и нещо лошо, а във всяко лошо се гуши частица доброта, която при определени обстоятелства излиза навън! Това е. Важно е, да се научим да виждаме голямото, цялото в същността му, а нюансите са нужни, само за да видим по-добре цялата картина. Резултатът е, че като възрастни различаваме нюанси на добро в нещо лошо и обратно, но това не бива да ни заблуждава за крайната ни оценка, нали? Но ….. като се замисля, колко по-често се лъжем, за разлика от децата, явно нюансите не ни вършат особено добра работа!
Красимир Бачков
