Към Апостола: - Ние, днешните българи не се различаваме от тези, по твоето време! Има читави, но са малко, в сравнение с примирените, овчедушните и бездейните! Ние не щем деца, затова не си правим! Не искаме свобода, затова търпим политическо и икономическо робство! Не обичаме родината си, защото или бягаме от нея, или ако сме тук оставаме мръсни ръце да я грабят! И днес оцеляваме като по твое време, но с родни поробители! Предпочитаме да се оправдаваме, да обвиняваме друг, а не да защитим себе си, земята и бъдещето на децата си! Гледаме да говорим, а не да правим нещо за себе си и родината! Ние и теб не почитаме, Апостоле! Развяваме името и делото ти като знаме, а те използваме като парцал за забърсване на гузната си съвест! Не сме лоши хора, но и днес, ако те водеха към Къкрина пак щеше да бъдеш обесен! За да не си загубим работата, илюзорното спокойствие или душевните окови! Днес щяха да те предадат повече, отколкото по твое време! Затова не възкръсвай Апостоле! Недей! Няма я твоята свята и чиста република, дето толкова вярва и мечта, че ще бъде! Няма и кого да водиш днес! Нямаме повод за гордост, нямаме чувство за срам ...! Ние вече дори нямаме право да се наричаме българи, Апостоле! Да си българин го приемам като титла, като граф например, благородник, победител,а ние какви сме ...? От победители сме се превърнали в победени и не можем да спечелим битка не с друг, а най-вече със себе си, Апостоле ! Чудя се, колко въпросителни да сложа накрая ...!