Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2017 12:38 - Най-добрият политик е самият живот! Просто погледнете ...!
Автор: jitanosten Категория: Политика   
Прочетен: 833 Коментари: 3 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ОТВЪД   ПОГЛЕДА

 

         Още няколко месеца оставаха на бай Вълчо до пенсия, но той усещаше нещо, което го караше да разбере, че таймера на този живот вече е тръгнал назад. Уж му нямаше нищо, не изпитваше никаква болка, а един необясним леден дъх обвиваше душата му, караше я да се свива и трепери. Той отдавана се бе примирил с факта, че не разбира всичко в природата и живота, но винаги вярваше на интуицията и първичните си усещания. Просто до сега те не го бяха лъгали. Затова в четвъртък вечерта позвъни на сина си.

-         Здравей, Петко! Как сте с кака ти, моето момче?

-         Ами, …. биваме. Ти как я караш?

-         И аз като вас ….. бивам! Кога ще идвате по нашия край?

-         Може би към юни или юли. Не знам още, не съм правил сметки за лятото.

-         Така, без сметка не би ли дошъл?

-         Защо? Проблем ли има?

-         Трябва ли да има проблем, за да се съберат децата с баща си, да го видят, просто да поприказват?

-         Какво се е случило?

-         Там е работата, че нищо не се е случило …! Не съм ви виждал почти година. Деца сте ми …!

-         Хайде сега, да не би да не си свикнал вече?

-         Прав си! Свикнах, макар да не ми се искаше. Така свикнахме с престъпленията на управниците ни, с катастрофите всеки ден, с мизерията и липсата на справедливост …! Свикнахме да оцеляваме и забравихме да живеем!

-         Да не си се почерпил, а?

-         Отдавна вече не пия, Петко! Дори това не знаеш …!

-         И ти не знаеш много работи за мен!

-         Да, така се случи! Заминахте в столицата, учихте, сега работите. Идвате си по един път в годината, сякаш сте емигранти в собствената си родина!

-         Няма как! Такъв е животът.

-         Живота е такъв, какъвто сами си го направим, синко! Явно ние нещо не сме го скопосали, нашият живот!

-         Хайде, казвай ако има нещо друго, че имам работа!

-         Че ти нали работиш в къщи, на компютъра?

-         И какво от това? В къщи, но работя, даже повече, отколкото ако бях в някой офис!

-         А кога ще живееш, Петко? Откога не си ходил в планината, в гората, на полето?

-         Тате, стига с тия глупости! Казвай, ако има нещо съществено, иначе затварям!

-         Добре! Ела си в събота, да режем лозето!

-         Ха! Че какво ти разбирам аз от резитба на лозе?! Ти май наистина си пийнал малко повече!

-         Друго не успях да ви науча, барем да режеш лозето да запомниш от мен!

-         Да, бе! Тръгвам веднага …! Хайде, чао!

 

Обаче, още в събота сутринта синът позвъни на вратата на малката гарсониера, в която живееше сам бай Вълчо. Тук той битуваше, след развода с жена си на стари години.

-         Здрасти! Кажи сега, какъв пожар гори, та не може да чакаш до лятото?

-         Не ме карай да се чувствам виновен, че искам да те видя, Петко! Хайде, влизай! Сигурно си уморен от пътя?

-         Спах в автобуса. Искам само чаша вода.

Бай Вълчо му наля вода, подаде я и изръмжа:

-         Седни, де! Прав ли ще стоиш?

Синът му седна и отпи от водата. Въздъхна и изгледа баща си с особен поглед. В него имаше упрек и тъга, но не и разбиране.

-         Да не си болен?

-         Не съм! Всъщност, болен съм. Боли ме душата, синко! Все сам в тая клетка…..! Всеки ден, всяка нощ!

-         Да се оплакваш ли ме извика?

-         Как пък не?! Аз да се оплаквам и то на тебе ..?! Хайде, да ходим за риба или на лозето! Каята вече се обажда, а лозето трябва да се реже!

-         Тате, ти добре ли си?! Да се друсам цяла нощ от София до Варна, за да ходя да ловя попчета…?! Или да режа лозе, нещо, което никога не съм правил?

-         Анджек, де! Сега ще опиташ! Ще видиш, че не е трудно.

Синът стана, разпери театрално ръце и примирено каза:

-         Добре! Влачи ме където искаш, но до довечера! Билетът ми е за отиване и връщане, а часът е десет тази вечер!

   Бай Вълчо се усмихна, грабна едно – друго и слязоха до колата. След малко вече бяха на лозето, доста запуснато, некопано и буренясало. Денят бе хладен, с лек вятър откъм морето. През зимата някой бе откраднал външната порта и по изсушената трева се виждаха следи от кучета, които бяха влизали.

-         И защо ти е това лозе? Вече и порта няма! Всеки може да влезе, да ти обере ягодите и черешите, като узреят. После само ще се ядосваш.

-         Няма да се ядосвам! Виж сега, как се зарязва на една пъпка и как на две!

    Синът гледаше с явна досада, какво показва баща му, изпълняваше ритуала по рязането с нежелание и по едно време отвърна:

-         Че какво сложно има в това, да режеш лозите? Всеки глупак може да се научи!

-         Прав си, не е сложно! Въпросът е, не в това да се научиш, а да поискаш да го правиш! Тогава не се чувстваш глупак!

-         И да не мислиш, че някой ден ще дойда по собствено желание, да го копая и режа това лозе? Аз вино не пия, а да тръгна от петстотин километра да се ровя в тая пръст …!!! Да не съм мазохист случайно?

-         Ще дойдеш, синко! Не за виното, не за друго, а защото ще е нещо истинско, останало след мен. Тук ще можеш да си поемеш дъх от големия град, от стреса, в който се давиш всеки ден. Ще дойде ден, в който ще ме разбереш, но …!

       Някъде по обяд те приключиха с резитбата, запалиха и изгориха отрязаните пръчки, после седнаха на посивялата от дъждовете пейка под черешата, да си починат. Бай Вълчо свали закачената на един клон торбичка и извади от нея хляб, две глави лук, парче сирене и два кренвирша. Сложи до тях голяма бутилка с лимонада и подкани сина си да ядат. Петко присви гнусливо устни:

-         Как ги ядеш тия боклуци? В кренвиршите няма грам месо, а лимонадата е бъкана с консерванти и отрови!

-         Ами, …. ям ги! Човек като е гладен, всичко яде.

   Синът хапна от хляба и сиренето, опита лука и му хареса. Дори изяде половин кренвирш.

-         Тук, на чист въздух всичко е вкусно! Ако някой ми бе казал, че днес ще режа лозе, а после ще ям кренвирши, щях да се смея цял ден!

    След обяд двамата отидоха до кея на хотел „Ной“ за попчета. Рибата не кълвеше много, но все пак двамата успяха да уловят десетина. Вечерта бащата ги изпържи и синът се учуди, колко вкусни са. След това се разделиха, защото Петко трябваше да иде и до майка си. На вратата бай Вълчо прегърна сина си, преглътна сухо и рече:

-         Хайде, Господ да те пази! Теб и кака ти! Един ден, ако имаш син, го доведи на лозето! Заведи го и за риба! Покажи му тези прости неща, как се режат лози и как се ловят попчета! Повярвай, той няма да ти се сърди!

      Самотата след тръгването на сина му го стисна за гърлото. Той се добра до леглото и легна. Едва дишаше, но му бе леко, защото не чакаше нищо от никого. Не искаше нищо, всичко му стигаше в краткият му, минал като тъжна песен живот. Само тая любов, която не бе успял да даде достатъчно на децата си, на бившата си жена, на малкото си приятели, го заливаше, потапяше и караше да вижда отвъд края, ……където може би идваше ново начало. Така си остана, с отворени очи, към границата, отвъд която не бе успял да надникне приживе.

 

                                                                                 Красимир  Бачков




Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nalia - ..Ще дойдеш, синко!
19.02.2017 12:53
И дъщерите се връщат, като мен:) авторе!
цитирай
2. jitanosten - Прощавайте, ..... дъщери!
19.02.2017 13:10
nalia написа:
И дъщерите се връщат, като мен:) авторе!

Така е, но с дъщеря си не режеш лозе и не ловиш попчета! Те имат свои магии ...!
цитирай
3. katara - многоо хубаво..истинско и просто..
19.02.2017 16:16
но,има някои няма да могат
да се върнат, и ще си умрат
с отворени очи за тази България..
мъка...и съдби човешки..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 867280
Постинги: 777
Коментари: 639
Гласове: 1247
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031