ПЕТ  ПАРИ  НА  ВЯТЪРА

-         Хайде да се разберем сега! България не ти е Булгаристан, независимо продажните политици, паразитиращите цигани, нашенските турци, мигрантите и дори беззаконието, което се шири по земята ни! Тази държава ни принадлежи, защото дедите ни са ляли кръвта си за нея, а ние имаме право да искаме всичко онова, което би ни дало сигурност, нормален живот и бъдеще за наследниците ни! Не като вас да говорим празни приказки за патриотизъм, а да се чудим, как да грабим и вредим! – с глух глас говореше Андон Чолев на областния координатор от ДПС Хасан Ибрямов. Двамата се бяха срещнали на площада на добруджанския град случайно, но съвсем преднамерено Хасан употреби турското наименования за държавата ни, за да предизвика Андон. Българинът не бе партиец, а обикновен шофьор на камион, след като бе отказал да кара колата на етническия български турчин.

-         Такива сте повечето българи! Злобни, завистливи и все се оплаквате ту от държавата, ту от политиците, ту от циганите или нас! Все някой друг ви е крив на вас! – говореше тихо Хасан и много му се искаше Андон да си изтърве нервите, да се развика или да го удари. Тук на площада това нямаше как да мине незабелязано и щеше да му даде повод за интервюта в медиите, както и да вдигне жалкия му рейтинг на провинциален политик. Разбрал намеренията му, Андон се усмихна криво:

-         Какво целиш, аркадаш? Скандал ли ти е нужен? Малко реклама, а? Да дойдат фекално – жълтите журналя, да им поплачеш, че са ти нарушили правата и свободите? Да ни изкарваш расисти! Това ли ти трябва?

-         Ако не беше расист, щеше да си ми шофьор, да вземаш два пъти по-голяма заплата и всички врати да са отворени за теб! Щеше да си живееш живота! Сега какво? Блъскаш се с тоя камион по цял ден, за едни пет пари на края на месеца! Като си толкоз голям българин, що не ти дадоха работа по специалността? Нали си вишист, а? Къде са твоите хора, защо не се погрижиха за теб?

-         Твоите нали се погрижиха за теб? – отвърна Андон – Ти си със средно образование, но си уреден на хубава служба. Аз може да работя за пет пари, но са честно изкарани, с труд!

-         На вятъра е тоя труд, Андоне! Поне си признай, че е така!

-         Не знам дали е на вятъра, но си струва! При нас има и едно турче – Халилчо. С него се разбираме от две думи, защото е човек, а не като теб!

-         Аз да не съм ешек, случайно?

-         Не знам ешек ли си, шпек ли си, но не си читав човек! Гледаш да разделяш хората, да ги манипулираш, както ти е угодно! Аз не случайно отказах, да ти стана шофьор. Поразпитах малко за теб и разбрах, що за птица си. Ние двамата никога няма да мелим брашно заедно!

-         Не си знаеш интереса, Андоне! Ето, виж как образованието няма значение в случая! На тоя свят интереса клати феса, другото са празни приказки!

-         Да ти плюя аз и на феса, и на интереса! Ще мине и тая мътилка, аркадаш! Ще си дойдат нещата на мястото! Може да е тъмно сега, но ще светне!

-         Мечтател си Андоне, празен идеалист! Чудя се, как храниш семейството си с тоя идеализъм? Сляп ли си, че с тази висока смъртност и ниска раждаемост, вие сте пътници?

-         Всички сме пътници, аркадаш! Само, че в различни посоки. Ти си гледай твоя път и не се бъркай на моя! И в по-тежки времена сме оцелявали …!

  Двамата се разделиха и тръгнаха по своите работи. На мястото, където преди малко стояха двамата мъже кацнаха няколко гълъба. Те започнаха да търсят трохи по земята, която преди, сега и в бъдеще щеше да бъде на всички птици, хора и животни, без значение на какъв език общуват помежду си.

                                                                                           Красимир Бачков