ПРИКАЗКИ  ЗА  КОМУНИСТИ  И  БАЛАМИ

1.  Часовникът

         Всъщност, няма нужда от приказки, защото именно с тях, в продължение на десетки години, обикновените хора бяха лъгани, крадени и манипулирани. Хората имат странната слабост да вярват, най-често на лъжи. И когато се намерят достатъчно кадърни манипулатори, които да разберат, колко огромна е кражбата, която могат да реализират на гърба на народа и в негово име, приказката започва…!

         Андрей бе сополив хлапак, когато стана агент на милицията. Причината бе прозаична и жалка – бе му омръзнало да го бият останалите момчета от квартала и училище. Той бе хилав и страхлив, без талант за друго, освен в подлостта. Там понякога успяваше да сътвори такива интриги, които му носеха повече радост и удоволствие, отколкото ако сам бе отупал някой от противниците си. Когато играеха футбол, той винаги бе на вратата. В класа им имаше едно турче от доста заможен род. То се фукаше с големият си, красив часовник „Ориент“, който бе със самонавиващ механизъм. Само три момчета в класа имаха часовници, но другите два часовника бяха съветски и не представляваха никаква ценност. Когато играеха, момчетата сваляха часовниците си и връхните си дрехи, и ги поставяха в единия ъгъл, зад вратата. Там бяха запазени от директните удари на топката. Андрей отдавана завиждаше на богатото турче, не само за хубавия часовник. Ферхан винаги разполагаше с пари и дори си позволяваше да черпи понякога, предимно момичета или момчета, от които имаше полза. Не би се сетил и след сто години, да почерпи Андрей, защото нямаше никаква полза от него. На всичко отгоре бе приятел с Жоро, момчето, от което ядеше най-често бой. Това допълнително озлоби Андрей и при един мач, когато един от играчите се удари лошо и падна на асфалтовото игрище, а другите се събраха край пострадалия, той удари силно с предварително приготвения камък стъклото на „Ориента“. Тъй като стъклото бе противоударно не се счупи и се наложи да го удари още два – три  пъти. Появи се голяма пукнатина и едва тогава го остави при останалия багаж. Играта продължи, но когато към него риташе Жоро, той умишлено се правеше, че ударът с топка е прекалено силен. При един от ударите той умишлено насочи топката към сложените зад вратата дрехи. Топката ги разпиля и часовника се плъзна на земята. Това бе достатъчно, за да обвини врага си:

-         Жоро, предупредих те, да не биеш толкова силно, нали? Виж сега, какво направи с часовника на Ферхан!

Момчетата се струпаха, а турчето гледаше и не можеше да повярва на очите си:

-         Ама, той е противоударен! Вижте, дори си пише на циферблата! Издържа до сто метра във вода и на удар! Как е възможно, от една топка да се спука така…?!

-         Ами, виждаш, че е възможно! – отвърна Жоро, който вече се чувстваше виновен донякъде за станалото. – Те само ги пишат тия неща, за да вземат повече пари от баламите! А ти защо не внимаваш, накъде избиваш топката, глупако? – И Андрей пак яде бой, но този път сякаш не го боля толкова много. От този ден голямата дружба между Жоро и Ферхан приключи.

Скоро след това, той стана свидетел на едно дребно на пръв поглед произшествие, но с много важни за него последствия. В целия квартал имаше само две коли на частни собственици. Едната бе на адвоката Върджилов – „Москвич – 403“, а другата бе „Варшава“ на секретаря на партията в градската община. Улиците тогава не бяха асфалтирани, по тях преминаваха каруци, велосипедисти и камиони, затова бяха изровени с големи ями, които се превръщаха в локви, след дъжд. След един пролетен дъжд, когато бе тръгнал до бакалията за хляб, Андрей видя, как „Москвича“ на адвоката опръска дрехите на кварталния сътрудник на ОФ – организацията Ламби. Водата само бе намокрила малко крачола на единият му крак, но Ламби се наведе, загреба вода от локвата и опръска обилно панталона и сакото си. След това дойде до Андрей, хвана го за ръката и рече:

-         Тръгвай с мен, при кварталния! Свидетел си, как тоя нахален адвокат ме опръска нарочно с колата си! Той мрази народната власт и затова ме опръска!

Двамата отидоха при кварталния милиционер, където Андрей стана свидетел на ужасно клеветене, срещу адвоката. Ламби го изкара най-големия народен враг, който не ходел на кварталните събрания, големеел се и дори не поздравявал честните комунисти като него. Ето, това момче е свидетел, при това съвсем безпристрастен!

-         Ти видя ли, как стана това? – запита строго милиционерът.

-         Видях, как адвоката нарочно засили колата, като наближи локвата! Мисля, че той опръска бате Ламби умишлено!

Това бе достатъчно, още на следващия ден адвоката да бъде привикан в милицията, където писа обяснения цяла седмица. Наложи се да купи нов костюм на Ламби и да му се извини на следващото квартално събрание. След това Ламби потупа покровителствено Андрей по гърба, пъхна му в ръката една бонбона – лукче и размаха показалец поучително:

-         Виждаш ли, как сложихме народния враг на мястото му? Продължавай в същия дух момче и далече ще стигнеш!

Андрей не губи време и след няколко дни сам застана пред гишето на постовия милиционер в районното управление:

-         Искам да се видя с най-големия началник!

-         Защо ти е, бе момче?

-         Трябва да му кажа нещо много поверително!

Постовият се побара по мустака, после се обади по телефона на някого и след малко при тях слезе един цивилен мъж. Той се усмихна фалшиво на Андрей, прегърна го през рамо и го поведе към кабинета си:

-         Казвай сега, каква е тая поверителна информация!

-         Искам да съм агент на милицията! Бате Ламби от ОФ – то ми каза да дойда при вас! – безсрамно излъга той, сигурен, че Ламби не би отрекъл подобно твърдение.

Цивилният го изгледа с присвити очи, запали цигара и като издуха дима промълви:

-         Казваш, Ламби те посъветвал да дойдеш?

-         Да!

-         А имаш ли представа, за какво става дума?

-         Ще се боря срещу враговете на народа! – дръзко заяви Андрей, което само предизвика усмивка у цивилния.

-         То за борба си има хора, момче..! Обаче, след като Ламби те праща, ще помислим!

В следващите дни Андрей ходеше чак до другия край на града, в една библиотека, където се срещаше с мустакат цивилен агент, с прякор Бодила. Там първо го разпитваха за какво ли не, после започнаха да му дават малки задачи, предимно свързани с доноси, спрямо учителите и съучениците му, а накрая дойде и мига на тържеството му. Почувствал се вече вътрешен човек, един ден след като падна от велосипеда и ожули ръката и ухото си, се оплака на Бодила:

-         Моят съученик Жоро непрекъснато ме бие! Виж, как ме подреди вчера, без никаква причина!

-         Така ли? Я разбери, какво работят родителите на тоя разбойник и ми докладвай утре!

Андрей съвестно изпълни задачата. Родителите на Жоро бяха скромни, трудови хора, затова след два дни той бе жестоко пребит една вечер, от уж непознати хора. Побойниците бяха Бодила и един негов колега. Освен боя, начупените ребра, натъртените бъбреци и счупения нос, Жоро разбра, че никога не бива да закача по никакъв повод Андрей. От своя страна Андрей проумя, че каквато и мерзост да извърши, щом е от правилната страна, всичко ще е в негова полза. След наказателната акция срещу съученика му, вместо благодарност, с блеснали очи той помоли Бодила:

-         Искам да стана комунист!

Агента се ухили презрително и като го шляпна по врата отвърна:

-         Ти вече си комунист, момче! Като дойде време, ще те приемем и в партията! Обаче за това са нужни заслуги!

-         Ще заслужа всичко, обещавам! Честна комсомолска!

-         Вярвам в теб, момче! Сигурен съм, че няма да ме разочароваш!

  Андрей наистина оправда доверието на агента по-късно ……!

                                                                                                 Красимир  Бачков