ДА  НАХРАНИШ  ГЪЛЪБИТЕ

         Ноемврийската събота бе студена, мъглива и влажна. Времето подканяше човек да се сгуши на топло у дома, да седне пред кана червено вино и сиренце, поръсено с червен пипер, и да се загледа в историческите или каналите за животни по телевизията. Обаче хората във Варна бяха изпълнили централните улици, а край тях жандармерия и полиция  се опитваше да ги разпръсне. В градинката край катедралата, на една пейка бе седнал побелял старец. Той бе облечен в дебело спортно яке, втора употреба, на гърба на което, на английски бе написано „Хвани ме, ако можеш!“.Старецът хвърляше хлебни трохи на гълъбите и врабчетата, които го бяха наобиколили. По алеята край него затътри крака друг възрастен мъж. Той бе облечен в изискано палто, но се подпираше на желязно бастунче и когато стигна до пейката спря, и извика:

-         Ха! Денчо! Що шеш тука, бе?

Побелелият старец вдигна глава, присви очи и отвърна:

-         Не виждаш ли? Храня народа!

-         Какъв народ, бе наборе? Това са птици! Народа ей го, на улицата!

-         Там са сиромасите и лумпените, Кольо! – отвърна Денчо – При мен е истинския народ!

Човекът с бастуна седна на края на пейката и изгледа внимателно побелелия старец:

-         Ти да не би нещо, такова ….? – завъртя разтворените си пръсти той -  Съвсем си се смахнал, друже!

Денчо се усмихна кротко:

-         Абе, то ни е време и да се смахнем, но още не сме!

-         А защо не си с хората, а храниш гадинките тука? Виж, колко народ се е изсипал на улицата! Ти май си с властта, а?

Денчо изсипа всичките трохи от найлоновата торбичка, облегна се и запита:

-         Кажи, ти защо се бунтуваш, Кольо? Пенсионира се още преди тридесет години и вземаш тавана на пенсията! Получаваш повече от хиляда лева, а аз имам едва триста!

-         Въпросът не е в това, което взимам! – дръпна се Кольо – На мен парите криво – ляво ми стигат, но правда няма, друже! Докато тия изедници са на власт, ще протестирам!

-         Защо? За да дойдат твоите комунисти на власт ли? Ами, че те са същите бе Кольо!

-         Не е вярно! Тези повече крадат! Преядоха от власт и пари, гадовете!

Побелелият старец се засмя:

-         И тези, и онези са двете лица на една и съща монета! Сам каза, че тези  крадат  повече от вашите, което си е чисто самопризнание! Не стават, Кольо, не стават! Това е истината! Некадърни са за стопани на държавата! Гледат само да грабят, а за народа не мислят! Вярно, сред хората има и много балами, но като цяло не сме лош народ! Те затуй са се качили на гърба ни вече толкоз години!

-         Така говориш, но храниш гълъбите, вместо да си на протеста! Човек като иска промяна, излиза на улицата! А ти си траеш, друже!

-         Не е така! Ако имаше надежда за истинска промяна, аз пръв щях да съм ей там! – посочи към навалицата  Денчо. – Сега просто едните крадци и лъжци искат да бутнат другите, за да се облажат и те! И едните са комунисти като теб Кольо, и другите! У нас истинска опозиция никога не е имало!

-         Ти открай време си беше голтак и празнодумец! – упрекна го Кольо и тропна ядно с бастунчето по земята. – Все много знаеш, а иначе си въздух под налягане! Като тези и нашите не стават, кажи кои стават!

С широк жест на ръката Денчо посочи към гълъбите, които все още сновяха наоколо:

-         Извъртя се светът, наборе! Всеки гледа само парите и да си напълни корема, също като тези птички! Това е пагубно за човека!

-         Как тъй?

-         Ей тъй, на! Човек освен стомах има и душа! Трябва и нея да храни, а ние я уморихме от глад нашата! Човек може и бедно да живее  Кольо, но трябва да има надежда! Трябва да има, с какво да залъже душата си, щото сме хора, а не гълъби! Вземи на човек надеждата и край! Убиваш го! Превръщаш го в гадинка, като тия птички! Ето, ти самият си пример за това! Парите казваш ти стигат, но друго ти липсва..! А какво е то? Справедливост и вяра, че нещо може да се промени към добро! Че има кой, да те води по пътя към това добро!

-         Да, ама не казваш кой! Кажи, кой да е този, дето да ни води към добро!

Денчо с мъка се изправи и посочи към небето:

-         Бог иска сами да стигнем до верния отговор, наборе! А той е, че трябва да си избираме чисти хора за водачи и стопани на държавата! Такива има бол, но не се бутат за власт! Към управлението се блъскат с лакти и зъби само партийците, и крадците! Свестният човек никога няма да каже „Аз искам да управлявам!“. Ние с теб сме като гълъбите, наборе! Нас все някой трябва да ни води и да ни храни! Затова трябва да се огледаме и да го намерим този НЯКОЙ!

Той бавно тръгна, без да се сбогува. Гълъбите го последваха, а откъм улицата се чуха викове. Там протестиращите и полицията се бяха хванали за гушите. В България и през деня беше мрак…….!

                                                              Красимир   Бачков