ВЪПРОС   НА  ПРЕДСТАВЯНЕ

         Номерът е да представиш нещата така, че да убедиш останалите, без дори да се замислят в казаното от теб! – удари с длан Марчо по масата и заръча нова ракия. Кръчмарят веднага дотърча и му наля от бутилката. Стоящият на стола отсреща Росен опонира по инерция:

-         Ха убеди ме, де! Кажи нещо, дето не е вярно, но да ти повярвам!

Марчо го изгледа с премрежен поглед и си събу ботинката:

-         Вярвате ли, че имам по пет пръста на краката?

Кръчмарят, Росен и Боцко се вторачиха в мръсния чорап на Марчо. Той размърда пръстите на крака си и повтори въпроса.  Те се спогледаха помежду си и Росен изпъшка:

-         Може и да са пет, но може и шест да са! Ти открай време си бил изрод, затуй няма да се учудя, ако са шест!

Марчо потупваше с пръсти по масата и се подсмихваше иронично:

-         Това е съвсем елементарен въпрос! Изобщо не става дума, за бенката на жената на кръчмаря, точно под пъпа на корема!

Кръчмарят подскочи като убоден. Той изгледа Марчо като пор и изсумтя:

-         Ти какво за жена ми, бе? Откъде знаеш, къде са и  бенките? Знаеш ли, че като те млатна сега и само на бенки ще ми станеш?

-         Споко, кръчмарю! Мисли с главата си! Откъде мога аз да знам, къде са бенките на жена ти? Или трябва да съм ги виждал, или е провокация от моя страна! Кое си избираш? Май второто по-ти харесва?

Тримата мъже край масата се спогледаха. Те бяха наясно, че Марчо е чешит и понякога си прави жесток майтап с някого, но не знаеха, докъде говори истината и кога блъфира. Това ги изнервяше и изкарваше от равновесие. Пръв изпуши Росен. Той се пресегна и събу чорапа на Марчо. Всички видяха, че пръстите му бяха пет на брой. Росен гнусливо хвърли чорапа и сви устни:

-         Ти си тъпанар, Марчо! Всеки има по пет пръста на краката си, включително и ти!

-         Тъпанар си ти, а не аз! – отвърна Марчо – Нямаше нужда да ми събуваш чорапа, както няма нужда кръчмаря да води жена си тук, за да видим къде има бенки! Впрочем, аз съм сигурен, че той дори не помни, къде са бенките на жена му! Вие сте абсолютни, алкохолизирани, селски глупаци, които деградират от ден на ден, само защото няма какво да правят! Знаете ли всъщност, какво ви липсва? Какво липсва на всички в тая скапана държава?

Тримата го гледаха като току що телепортирани от някоя далечна планета. Марчо отпи от ракията и въздъхна:

-         Вяра и надежда за нещо добро ни трябва, момчета! Дори да ни лъжат, трябва да вярваме в нещо! Иначе сме загубени! Ако всеки ден не вършим нещо полезно за нас или хората, се разпадаме! Потъваме като в блато, без да усещаме! Животът и всичко останало губят смисъл! Сега разбирате ли, защо е толкова важно представянето на една идея? Та вие може да навиете дори шестнайсет годишна девственица да легне с вас, ако сте достатъчно убедителни! Обаче, трябва да си вярвате! Ако сами не си вярвате, как ще убедите останалите край вас?

Тримата изпиха на екс питиетата си. Мразеха го тоя Марчо, защото им разваляше дискомфорта и ги караше да мислят. Така  беше и с останалите българи…! Щото, ако се замислеха, можеха да си върнат държавата…!

                                                                            Красимир  Бачков