ГНУСНО, ПО БЪЛГАРСКИ…!
Прибирам се, след шест часа в училище. Уморен съм и искам само да се прибера, да легна и поне половин час да си почивам. Все пак съм над шестдесетте и вече трудно издържам стреса от днешния изнервен, типично български ден. В града ми текат генерални ремонти по улиците и задръстването е ужасно. От училище до дома ми, разстоянието е три километра, но го минавам за около половин час или толкова, колкото ми е нужно за да стигна до съседния град, който е на петдесет километра. И тъкмо съм се пристроил в едното отворено платно на бъдещия булевард, когато ненадейно ОТДЯСНО ме засича черен Мерцедес и макар с пуснат мигач, се опитва да се вмъкне пред мен! За миг побеснявам и разбира се не го пускам. Обаче той е повече от нахален, защото се отклонява все по-в ляво и ме засича непозволено. Тъй като не му оставям място, се удряме. Моят джип е двадесет и пет годишна Витара, с ролбар отпред. Изкривявам задната лява врата на Мерцедеса и след като спира, от него изскача разгневен мъж, подобен на лоясала джумерка. Струва ми се познат, но не се сещам от къде.
- Къв си ти, бе идиот?! – крещи шофьорът на Мерцедеса – Знаеш ли, кой съм аз? Мамичката ти ще разкатая, бе говедо! Не виждаш ли, че съм дал ляв мигач?
Мама / Бог да я прости, почина преди три години / и не мога да допусна някакъв изрод да я споменава, по какъвто и да било повод. Пристъпвам към него, за да му сменя наглата физиономия, но отстрани ме спира едър поне с една глава над мен мъж, който се опитва да успокои всички:
- Хайде, спрете се! Сега ще видим, как да се разберем и ще оправим нещата!
Шофьорът на Мерцедеса показва карта на депутат и заплашва, че ще се обади на КАТ, но това предизвиква само насмешка у мен. Както и да го погледнеш, тоя тип е в нарушение, независимо депутат или президент ако ще да е! Изваждаме протоколи за пътен инцидент, попълваме ги до едно време и понеже вече са се събрали прекалено много коли зад нас, депутата влиза в колата си и с мръсна газ напуска местопроизшествието. Аз също съм принуден да освободя пътя. От цялата олелия си спомням само името на въпросния депутат – наглец и когато вече у дома включвам компютъра, излизат хиляди страници с простотиите, които въпросния народен избраник е сътворил. Буквално съм поразен, както от безмерната му наглост, така и от чувството му на безнаказаност! За да дойда на себе си, ударих две ракии и написах два стиха с изключително цинично съдържание, спрямо „управляващите“ ни, които публикувах в интернет. Веднага получих отрезвяващ отговор, от един невероятен поет и човек, който от години приемам за свой приятел. Той само с няколко думи уточняваше, че няма смисъл да слизам до нивото на депутата, дори да съм адски ядосан. Послушах го и изтрих стиховете. Но не мога да не споделя мнението, че по-големи престъпници от „сегашните ни „управляващи“ няма…!!!
Красимир Бачков
И е имало и по-големи управляващи престъпници, които избиха цвета на нацията след 9-ти септември, 1944, които за разлика от простолюдието с черни регистрационни табели, се возеха във возила с бели табели.
