©
|
Купихме си телевизор!
Годината беше 1962.
От магазина на Янко Райчев, на ъгъла на Главната и ул."Гурко". Разбира се след дълго чакане. Струваше 260лв. Занесахме го вкъщи. При Янко нямаше антени за телевизор, а без антена нищо не става. Близо до Понеделник пазара имаше работилница за ремонт на радиоапарати. Отивам там да ми помогнат, но нищо не става. Имаше работилница за ремонт на радиоапарати на Четвъртък пазара. Управител беше Кавущанов, станахме приятели, но и той не можа да ми помогне.
И на ул."Патриарх Евтимии", срещу църквата св.Марина, имаше работилница за ремонт на радиоапарати. Управител беше Куюмджиев, около 55годишен, може би и по възрастен. Беше работил в Германия в заводите на Сименс. Разбираше много от телевизори и ги поправяше на близки и приятели, ,дори пари не взимаше. Той ми даде схема на телевизионна антена, начертана на кариран лист хартия. Обясни ме, че най лесно антената може да се направи от бергманови тръби. Бергмановите тръби се ползваха за прокарване на електрическата инсталация в сградите. Полагаха се в мазилката по стените. Отвън бяха от някаква оловноцинкова сплав, за да не корозират, а от вътре имаше черна хартия.
На ул.Лиляна Димитрова - до църквата св.Петка - бяха започнали да строят жилищните блокове. Отидох на строежа, носейки схемата и се примолих на майсторите за тръби. Показах им чертежа. Те нарязоха тръбите, направиха и извитата тръба. Сглобих антената и я свързах с телевизора. Включвам телевизора и чакам да видя образ. Образ никакъв, въртя антената насам-натам пак нищо.
Проблемът се оказа много голям. Живеех в подножието на Джамбаз тепе, което спираше телевизионните вълни, идващи от юг от връх Ботев. Проблемът се реши с поставянето на покрива на един прът около 5м. Висок. Появи се образ, но качеството беше доста лошо.
арх.Олег Каразапрянов
20.02.2024г. oleg5@abv.bg |