Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2020 17:06 - ЗА КАВАЛЕРИТЕ И ДАМИТЕ
Автор: jitanosten Категория: Тя и той   
Прочетен: 740 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ЗА КАВАЛЕРИТЕ И ДАМИТЕ

Чичо Васко, стар ерген и съвсем млад пенсионер, се сблъска с голям проблем! Престана да разбира жените. Той и преди това не бе съвсем в час, какви са желанията и подбудите им в живота, но сега буквално онемя. На седмият ден след пенсионирането си, започна да си води дневник. В него накратко записваше случилото се през деня, за да може да го анализира по-късно и да направи нужните изводи.

Ден 7.
В градската градина срещнах две жени, на около петдесет години. Бяха все още запазени, затова поздравих вежливо“
- Здравейте, момичета!
Едната хладно се усмихна и кимна, а другата ме изгледа като пепелянка. Почувствах се неловко и за довиждане уточних:
- Тая от края ми хареса много!
Продължих си разходката и забелязах, че двете жени ме последваха. За да разбера дали това е случайно, седнах на една пейка. Жените приближиха, спряха пред мен и едната запита:
- Прощавайте, коя от нас имахте предвид, като казахте, че ви харесва?
Стана ми смешно. Още преди четиридесет години, като бях в казармата пусках този стар лаф, при среща на две момичета. Тези двете явно не бяха го чували, затова отвърнах:
- Имах предвид по-умната!
Лицата на жените се зачервиха силно и едната дръпна рязко другата:
- Нали ти казах, че е простак и си прави майтап! Тръгвай, да си ходим!
- Естествено, че се шегувам! - засмях се аз - Откъде у вас ум?

Ден 8.
В коридора на поликлиниката, докато чаках да вляза при джипито си, заради хапчетата за хипертония които взимах, срещнах Мария, съученичка от прогимназията.
- Здравей, Мери! - поздравих я, по начина отпреди хиляда години.
Тя спря, изгледа ме като микробиолог, срещнал непозната бактерия и запита:
- Познаваме ли се?
- Предполагам, да! В шести клас стоеше на чина пред мен и постоянно ти опъвах опашките на косата!
Съученичката ми присви очи и подозрително уточни:
- Ти да не си Наско?
- Не!
- А Иван?
Повдигнах отрицателно рамене.
- Аааа, сетих се! Ти си Кирчо, с големите уши!
- В нашият клас нямахме Кирчо! - забелязах аз.
Жената почервеня от гняв, очите и блеснаха войнствено и за малко не ми извъртя някой шамар. Задоволи се да изсъска:
- Глупак! Намерил с кого да се джангази! Не съм никаква Мери, а Снежана!
- Ако съм се припознал, извинявайте! - смирено помолих - Много приличате на бившата ми съученичка! И нали спряхте, си помислих, че сте същата! Може да се запознаем, да не се хаби срещата ни на вятъра?
- Ще се запознаеш с охраната, нахалнико! Ей сега ще помоля да те арестуват! - закани се тя и само дето не превъртя гуми на тръгване.

Ден 9.
Докато пътувах в тролея към градската градина, се качиха няколко пътника. Една жена бе приблизително на моята възраст и станах, да и отстъпя мястото си:
- Заповядайте, седнете!
Тя ме изгледа намусено и рече:
- Толкова стара ли ви изглеждам?
Огледах я и отсякох:
- Бас ловя, че нямате седемдесет!
- Каквооооо?! - опули очи жената - Баба ти е на седемдесет, тъпако!
Значи, аз съм точно на шестдесет години. Щом жена, изглеждаща на моята възраст се обижда така, трябваше да се коригирам поне от куртоазия:
- Исках да кажа на седемнадесет!
Жената извъртя дамската си чанта срещу мен и ако не бях отскочил навреме, щеше да ми отнесе главата.
- Вземи се обеси, стар глупак! - изръмжа тя и се премести в предния край на тролея.

Ден 10.
Слънцето тъй силно пече, че свят ми се завива от горещина. Реших да си купя сладолед, от едно момиче. Спрях пред фризера и посочих един от сладоледите в опаковка.
- Този е много скъп, деди! Избери си някой евтин, като за тебе! - смигна ми момичето.
- Слушай, ма рожбо! - оръбих се аз - Като за мене ставаш и може вместо сладолед, теб да те пробвам! Ти ще ми кажеш на мен, кой е евтин и кой е скъп!
- Ха-ха-ха! - зацвили нахалната пикла - Да ме оправиш, трябва първо да си замразиш набора във фризера!
Съвсем ми се завъртяха червени кръгове пред очите. Кимнах към близките храсти:
- Искаш ли да опитаме, без да замразявам набора?
И представете си, тая мизерница се ухили и ме хвана за ръката:
- Хайде, да ходим! За мен ще е осмото чудо на света, ако свършиш работа!
Естествено, не и уйдисах на акъла! Това бе явна провокация и тая мома искаше да ме направи за смях. Обърнах гръб и се насочих по една алея надолу. Сетих се, че там има чешма със студена, течаща вода.

Ден 11.
Зарекох се, днес да не разговарям с жени! Да не им обръщам внимание, защото не заслужават. Разхождах се като преял кон из градската градина и когато вече ми изтръпнаха петите и реших да се прибирам, насреща ми цъфна една от двете жени, с които се бях шегувал онзи ден.
- Здравейте! - поздрави, все едно нищо не се бе случило - Онзи ден си направихте майтап с нас, нали?
- А, не! Бях си съвсем сериозен! - едва продумах, без да се разсмея.
- Искате ли, да се разходим заедно из градината?
- Добре! - кимнах, а жената ме хвана под ръка и тръгнахме. В продължение на безкрайни два часа, обиколихме всички алеи, тя разказа цялата си биография и малко преди да падна от изнемога на земята, най-после се разкара. Пльоснах се на една пейка и тъкмо започнах да се съвземам и пред мен застана другата жена, с която се бях шегувал.
- Мислих си доста за вас! - официално започна тя - Имате изтънчено чувство за хумор! Какво ще кажете, да се поразходим заедно?
Вече почти не си усещах краката, но се изправих и тръгнах с нея. Последва една тъй дълга логорея, че узнах почти всичко за въпросната госпожа. Щом започна да притъмнява, тя най-после ме остави и си тръгна. Нямах сили да направя дори крачка повече, затова дадох пет лева на една циганка от чистотата, да ме закара поне до центъра на града. Наместих се върху боклуците, събрани в една количка на две колела и потеглихме. Докато ме буташе, циганката пушеше цигара и непрекъснато ми смигаше с едното си око. Щом ме закара на указаната дестинация, тя се ухили:
- Много си секси, бате! Ако дадеш ощи пет лева, ше ти гледам на ръка! Многу познавам, да знайш!
Не и дадох. Тръгнах си едва, едва, а тя зад гърба ми изтърси:
- Голям късмет ши зваждаш, да знайш! Скору ше са жениш! Да ти кажа ли, коя ши й жината?
Въпреки ужасните болки в краката, побягнах.

Ден 12.
Не смея да изляза от къщи. Как ще я карам занапред, умът ми не стига…..!

Красимир Бачков




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 867167
Постинги: 777
Коментари: 639
Гласове: 1247
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031