Не бързайте да напуснете България! Летният отпуск е идеалното време за разходки из чудните ни райски кътчета.

 

Село Крушуна е сгушено в северното подножие на Стара планина, където склоновете на древния Хемус преминават в обикновени възвишения. Оттам на север и надолу се простира Дунавската равнина. Отдалечено е на 34 км източно от град Ловеч. Намира се на територията на Община Летница, покрай средното течение на река Осъм. Разположението на селото в подножието на предпланините, извиващите се реки и горските масиви южно от него правят климата му благоприятен през цялата година. Лете се чувства освежителната прохлада на горите, а зиме то е запазено от студените ветрове. Името на селото идва от редкия вече вид сокол Коршун. Местните наричат тази птица също Каняк, Каня. 

Теренът на Крушуна и околностите се състои от варовити скали, карстови и бигорови образувания. Преди години там е имало кариери за добив на този камък. В южната част на селото се намира местността Маарата, която е обявена за природен парк. Тя е своеобразно живописно

 

преддверие на Подбалкана

 

Тази изключителна природна забележителност включва огромен бигоров скален масив, река Маарата и своеобразна растителност. Речната вода образува феноменален карстов водопад с височина 15 метра. Това е най-голямата в страната бигорна водна каскада с много прагове и водни басейнчета. Тук могат да се видят всички карстови форми  - кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон (ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали. Високи скали в източния край на Деветашкото плато образуват огромна подкова. Местността е един от най-окарстените райони на Средния Предбалкан. Тук се крият входовете на няколко от най-дългите пещери в България. Досега спелеолозите са регистрирали по нашите земи 30 пещери с дължина над 1000 метра. Само в Деветашкото плато са разположени пет от тях, като четири са в землището на Крушуна. Още в ранното християнство монаси отшелници създават там Крушунската скална обител. Килиите, датиращи от 13-14-и век, се обитават от исихасти. Тяхното мистико-аскетично учение намира благодатна почва за развитие сред магията на причудливите земни форми.

 

Край пещерите природата е сътворила 
          вълшебно красиви водопади

 

„Бонинската” (Попската) пещера е с дължина 2753 метра. От входа й започва суха част (около 200 м), а пътят  отвежда  във водна галерия. Там се намира най-дългото у нас подземно езеро – 800 метра. Преминаването му с лодка е рядко удоволствие, но се прави само с опитен водач и подходяща екипировка.

Пещерата „Водопада” (1995 м) се намира на 800 метра южно от село Крушуна.  Галерията е покрита с бели образувания (наричат ги лунно мляко), които на фона на кафявия свод създават неописуема гледка. Изворната вода прорязва малката равнина пред пещерата, която при спускането си от височината образува Крушунския водопад.

„Урушката” (Пройновска) пещера – 1600 м, има суха и водна галерия, които се сливат в дълбочина. Карстовите води от пещерата образуват бигорна тераса, от която се спуска най-високият водопад в околността (с височина около 20 метра).
    

 Наблизо е и известната „Деветашка пещера”. Разположена е на десния бряг на река Осъм.  Размерите й са огромни. Входът е широк 35 и висок 30 метра. Отвежда към просторна зала с площ 2400 кв. м – най-голямото пещерно фоайе в Европа.  Височината на залата на места достига 100 метра. Изключително интересни са седемте отвора на тавана, през които прониква слънчевата светлина и осветява централната зала и част от двата клона на пещерата. Сякаш сте в църква, чийто купол е прорязан от лъчите на Слънцето. Най-големият от отворите е известен под името „Килика”. След централната зала пещерата се разделя на два клона. Левият е дълъг около 2,5 км. През него протича малка рекичка, образувайки

 

каскада от естествени езера и малки водопади

 

Рекичката пресича централната зала и се влива в река Осъм. Десният клон  на пещерата е сух и топъл и значително по-малък. Той завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно под името „Олтара”. Пещерата предлага забележително добри условия за живот – подходяща е за отбрана, има големи размери и естествено осветление, чиста речна вода. Вероятно заради тези предимства тя е била обитавана през седем различни епохи, а в древността е била култово място и е служела за светилище.

Река Осъм се образува от сливането на Черни и Бели Осъм, като за нейно начало е приет Черни Осъм. Той събира водите си от връх Левски (Амбарица), в югозападната част на Троянския балкан, и местността Венците. Река Осъм тече в северна посока, като пресича северния склон на Старопланинската верига и Предбалкана. В средното си и долното течение силно лъкатуши и прави големи завои и осморки, откъдето е получила и своето име. Старинното й название е Осмос. Под „Деветашката пещера”

 

по течението на реката е оформен уникален каньон

 

Напролет речните води предизвикват любителите на силни усещания. Там естествената природа предлага идеални условията за рафтинг. Ако се спускате с лодка по реката, ще срещнете водни костенурки, риби, птици рибари и чапли. Местността се обитава от специфична флора и фауна, с представители на няколко фитогеографски и зоогеографски зони. Тук се срещат редки и изчезващи видове, включени в Червената книга на България, ендемити и реликти, както и голямо разнообразие от ценни лечебни растения. Има диви прасета, сърни и елени лопатари. От хищниците преобладават лисици, чакали, по-рядко вълци. Все още са запазени бухалът, скалният бял орел (змияр), големият ястреб.

До северния край на парка „Маарата” извира минерална вода с дебит 16,5 л/сек, температура 58°С и минерализация 11,5%. Водата лекува кожни, опорно-двигателни и неврологични  заболявания.

Местността е неповторимо място за авантюристи и откриватели. Все още това райско кътче е защитено от тълпите туристи и придружаващите ги сувенирни сергии, павилиони за бързо хранене и подвижни тоалетни. На 24 май паркът се сдоби с още една примамлива атракция, макар и изкуствена – детски приключенски център с въжен тролей, висящи стълби и какво ли още не за малките почитатели на Тарзан. Девствена природа и естествени звуци – на това ще се насладите, ако решите да избягате от шума на цивилизацията.

 

От парка можете да потеглите по няколко маршрута, които са по силата и на „кашкавал” туристи. Ето посоките:

Крушунски водопади: Пътеката е в добро състояние, минава се по дървени мостчета и стълби. Гледката е уникална. Време:  1,5-2 часа.

2

Пещера „Урушка маара”: Пътят е коларски, на места обрасъл с храсти и трева, накрая преминава в пътека. Време: 1 час.

Пещера „Бонинска”: Коларски път в добро състояние. Време 3 часа.

Дефилето – стар път между селата Крушуна и Кърпачево. Живописен е, но трудно проходим. Време: 3 часа.

Ако не ви се разделя напълно с цивилизацията и стискате волана на автомобила си, можете да изберете следните посоки:

Пропастта „Вранница”: Намира се между селата Кърпачево и  Горско Сливово. По специални стълби се стига до дъното на пропастта, изпълнена със скални тераси и прагове.

Язовир „Пустията”: Намира се между гр. Летница и с. Горско Сливово. Пътят е асфалтов, но с много дупки.  Край язовира отдъхват любители на спортен риболов, гребане или плуване.

 

 

 

www.krushuna123.page.tl

tova e neshto strahotno i zaslujava da se vidi ; )))

За първи път посетих този край. Онемях от възхита. Къде спят предприемчивите българи? Разбрах, че от "Могилата" в Горско Сливово при хубаво време се вижда Дунава. Божеееее! Дано повече хора видят тази красота!!!