Поп Недю и магариците
Някога селото бе голямо колкото малък град. Имаше училище, пълно с дечурлига, имаше шивашка кооперация, кооперативно стопанство, читалище и дори фризьорски салон. В средата му извисяваше вече позеленял купол църквата. Сред огромният и двор се бе приютила къщата на селския поп, когото всички наричаха Недю пръча. С неласкавия прякор големият като Крали Марко поп се сдоби, след четвърт век опити да увеличи жителите на селото, с подобряване раждаемостта на младите булки. В полусрутената къщурка срещу църквата живееше селския поет Сашо, който по съвместителство изпълняваше длъжността клисар в църквата, но най-му се удаваше ролята на местния луд. Той бе на особена почит от всички мъже, защото единствен успяваше да опита от прелестите на баба попадия. Защо строгата и целомъдрена на външен вид попадия оставяше на Сашо да опита от меда, така никой и не разбра. Факт беше обаче, че когато попа мръднеше някъде за повече от час, попадията даваше таен знак на Сашо и заедно смърсяваха ложето на поп Недю. Три от петте деца на попа имаха сини очи и руси коси, независимо тъмните коси на попа и попадията. Попа се досещаше за набезите на клисаря си, ръмжеше заканително от време на време, но никога не успя да го пипне на местопрестъплението. Гордостта също не му позволяваше да допусне, че точно неговата жена ще предпочете селския луд, вместо доказан жребец като него. Така си минаваше времето, а когато след демокрацията селото почти обезлюдя, носът на попа увисна и либидото му спадна, като акциите на Нюйоркската фондова борса, по време на голямата криза. За разлика от него обаче, Сашо се напери, облечен в марков костюм / втора употреба /, купи си моторетка и започна да снове с нея всеки ден до града и обратно. Къде ходеше и какво правеше никой не знаеше, но не след дълго в селото се заселиха първите цигани. Това бе многодетно семейство, с дванадесет деца, пет внука и два правнука. За беля всички, с изключение на бащата бяха женски. Зетьовете идваха и си отиваха, но в семейството женските все повече се увеличаваха. След година, през която циганите успешно интегрираха кокошките, патките и дори няколко прасета от съселяните си, пристигнаха още няколко семейства цигани. В южния край на селото вече неспирно гърмяха маанета, кипеше живот, който все пак трябваше някак да бъде урегулиран. С помощта на Сашо, женската мургава челяд се насочи към църквата. Този нов, необработен материал вля свежи сили в поп Недю и той започна да ги ограмотява църковно. Резултат от усилията на попа и клисаря, бе двойно увеличената циганска популация след година. Впечатление правеха циганетата с руси коси и сини очи или тия, които растяха по-едри от роднините си.
Така през следващата зима, останали без пари и храна, циганките подбраха децата и вкупом дойдоха в църквата. Зачукаха по вратите, дигнаха гюрултия и поискаха попа да се грижи за тях. Поп Недю си подръпна побелялата вече брада, позамисли се и реши да им помогне финансово. Жените побързаха да си купят цигари, ракия и малко хляб. След два дни отново бяха пред църквата. Попът разбра, че рекета ще продължи, ако не им се опре.
- Вървете си! – започна да ги пъди той. – Църквата не е всесилна! Господ помага, но в кошара не вкарва! Трябва да работите, за да изкарате пари!
- Господ не вкарва, ама попа вкарва! – надигна фусти една циганка и показа издутия си корем. – Хайде, дай пари за дисата си, попе!
- Марш навън, магарици такива! – ревна като ротен старшина, извънредно ядосания сановник. Пристъпи заплашително към тях и те побързаха да излязат на улицата.
От този ден насетне, когато срещнеха поп Недю на улицата, всички невръстни циганчета протягаха ръка и викаха:
- Тате, тате, дай пари!
Попа се нервеше, гонеше ги с проклятия и дори псувни, но те се смееха и продължаваха безплатното си забавление. Върхът на наглостта бе, когато през една юлска вечер, пред кръчмата го спря възрастен, брадясал циганин.
- Попе, щом си яздил мойта магарица, хайде да почерпиш сега!
Още на следващия ден, голям камион изви пред църковния двор и няколко хамали тихомълком натовариха багажа на попа. Той се пресели в града, а никой не се учуди, когато попадията остана да живее с клисаря Сашо. Той зае мястото на поп Недю и в църквата, и в къщата му. Тъй като минаваше за луд, циганите не му връзваха кусур и магариците не го рекетираха. Животът в селото започна да се възражда.
Красимир Бачков
