СРЕЩА НА СЪДБАТА
В магазина за санитарен фаянс започна разправия. Една от продавачките направи забележка на клиент, който заставаше пред всяка от изложените тоалетни чинии със смъкнати гащи и сядаше с подходяща за случая физиономия.
- Ама …… господине! Не може така! Остава да си свършите и нуждите в магазина! Не ви ли е срам, от хората наоколо?
- Молиииим?! – отвърна нагло клиента. – Кои хора, госпожа? Онази трътла пред розовата мивка или семейството олигофрени, дето се кефят на оборудването за баня? Че те дори не приличат на хора! Сбърканяци някакви!
- А аз? А ние? Вижте колко служители на магазина ви гледат!
- Да гледат, голям праз! Нали затова ви плащат! Погледнато обективно, вие сте просто част от интериора, при това по-маловажната част! Тук сте именно да обслужвате нуждите ни! Ясна ли ви е тая работа?
- Само не ми казвайте, че съм длъжна да ви гледам голия задник! – изсъска вбесена продавачката.
- Ааааауууу, какъв език! Какво безобразие само …………. !
- А вие за какъв се мислите, нахал с нахал? – намеси се клиентката пред розовата мивка – Ще обижда хората той! Трътла ще викате на жена си!
- Ха – ха – ха! Нея отдавна съм я отсвирил, за ваше сведение!
- Май по-скоро тя ви е отсвирила!
- Кого?! Мен ли?
- Вас, разбира се!
- Хайде, ресто! Никой не може да отсвири Данчо – змея! Само аз ги шиткам наляво – надясно! Такива като вас се редят на опашка пред вратата на апартамента ми!
- Ама, веднага ви повярвах, разбира се! И за какъв дявол се редят на опашка жените пред вратата ви, моля?
- Престанете, ако обичате! – прекъсна ги доближилата се до тях управителка на магазина. – Бихте ли казали, какъв е проблема?
- Проблемът е в лошите обноски на продавачките ви и най-вече в дефектните тоалетни чинии, независимо от цената им! – изръмжа клиентът.
- За продавачките както и да е, но защо да са дефектни тоалетните чинии? – учудено повдигна рамене управителката.
- Не са ми по мярка, затова! Пробвах ги всичките и навсякъде макарите ми опират в дъното! Нямате нито един модел, който да ми става!
- Ама, ….. вие сериозно ли? – заекна управителката.
- Не, усмихнато! – навъсен отвърна клиентът.
- А може ли ……. да видя, ….. как стоят нещата на място? Струва ми се невероятно ……. да сте толкова надарен! Елате в склада, където имаме току що получена стока! Може пък да се намери нещо, подходящо за вас!
Клиентът присви подозрително очи, изтри изпотеното си от притеснение чело и се тросна:
- Ще дойда, но нищо няма да гледате! Само ще пробвам и толкова. Да не съм ви циркова мечка, случайно?
- Ами, да! – неочаквано го подкрепи трътлата. – Човекът има право! И аз имам подобен проблем, но в женски вариант. От години търся точно такъв надарен мъж, но ….. виж къде ни срещна съдбата!
Клиентът мрачно я изгледа и бавно тръгна след управителката към склада. С блеснали очи и зачервени бузи, трътлата прошепна на продавачката:
- Сигурно затова му викат ЗМЕЯ ! Човек не знае, къде ще му излезе късмета!
Красимир Бачков
