Асо купа в крачола
- Аз не зная нещо по-хубаво от бременна жена, която с нетърпение чака раждането на детето си! – заяви Роско , докато отпиваше от халбата с бира. – Бившата ми жена бе най-женствена, красива и привлекателна точно по това време! Правехме секс по пет пъти на ден и пощурявахме от желание, само като се погледнехме!
- И защо сега не си с нея? – реши да го отрезви Монката.
- Сам знаеш! Защото съм глупак…!
- А помниш ли, с какво нетърпение чакахме да се уволним от казармата? – смигна бай Тодор – Да излезем в цивилизацията и да живеем, като всички останали? Да не ни заповядва никой и да имаме самочувствие на свободни хора! Да не сме зависими от никого и от нищо!
- Вече повече от тридесет години, откакто си се уволнил и какво ….? – играеше контра на всички Монката – Сега си по-зависим от всякога! От ракията си зависим, приятелче …! Това е по-зле и от казармата!
Тримата не смееха да се погледнат, всеки потънал в спомените си. Все пак Роско намери кураж да започне:
- Аз не бях спал с жена, два месеца преди да се уволня от казармата! Знаете, как бе по онова време. Пишех си с моята Ели, разтягах локуми за любовта и прочее, но …. до там. И се случи тъй, че ме пуснаха три дни в домашен отпуск, без никакъв повод. Не знам, какво ги бе прихванало в отделението, където служех, но ни разкараха почти всички войници, като оставиха само толкова, колкото бяха нужни за наряд. Избръснах се аз, наложих пилотката на една страна на главата и излязох на шосето, за да хвана нещо на стоп към родния град. Бе краят на август, слънцето печеше като побесняло, тревата бе прегоряла вече, а по пътя минаваха малко коли. Тогава хората бяха по-човечни и щом видеха войник на стоп, обикновено го качваха. И гледам аз, по пътя се задава един самосвал „Краз“, тежък и бавен камион, целия опръскан с вар, явно от някой строеж. Изобщо не вдигнах ръка да го спирам, но той намали, спря и вратата се отвори: - „Скачай, войниче!“ – подкани ме шофьорът и на мен ми стана неудобно да откажа. Все пак бе спрял човека да ме качи. Погледнах го, а той досущ като баща ми. Същото изгоряло от вятъра и слънцето лице, същите груби, трудови ръце и същата по детски топла усмивка. Баща ми караше кран и повечето трудови хора изглеждаха така. – „Къде, в отпуск ли?“ – пита шофьорът и аз кимам. –„Ще зарадваш мама и татко!“ – усмихва се той, но аз уточнявам, че повече ми се иска, да изненадам гаджето си. – „Само гледай, то да не те изненада!“ – смее се шофьорът, а мен нещо ме сви под лъжичката. И да видите, този човек сякаш бе врачка, мама му стара! Щом ме остави в града, първата ми работа бе не да си ида у дома, а да отида до блока на Ели. Звъня аз на вратата, майка и отваря, и плясва с ръце. –„Елица отиде на танцова забава в летния театър с едно съседско момче!“ – Бедна ви е фантазията, как се завъртя всичко край мен! Сякаш ме гръмнаха с патрон отзад, хукнах към летния театър, а там веселбата тъкмо бе започнала. Облегнах се на оградата и гледам, как един два метра младеж е обгърнал моята Ели и се въртят като пумпали по дансинга. И двамата се кефят, Елица се смее, притиска се към голямото копеле и едва ли се сеща за мен. Да ви кажа, всичките непоряди, караули, арести и мизерия от казармата ме бутнаха към тях и без изобщо да се замислям, се изтъпаних и рекох: - „Стига толкова! Сега е мой ред, да опитам от живота!“. Двамата спряха да танцуват, Елица ококори очи и пита:
- Ама, вярно ли си ти, Росене? Какво правиш тук?
- Реших, че ще зарадваш да ме видиш! – отвръщам нахакано и махам ръката на големия пич от нея. Обаче той несъгласен и се дърви:
- Кой си ти, бе? Що не си стоиш в казармата, ами си дошъл да пречиш тук?
- Остави го, Ники! Той е мой познат! – опита се Ели да оправи нещата.
- А, значи от гаджета, вече съм разжалван до познат? – изръмжах и я притиснах до себе си. Тъкмо бяха пуснали едно страшно парче за танцуване „Лодка в реката“.
Големият мизерник гледа с отворена уста и не знае какво да стори. По едно време се сафиряса, приближи до нас, вади пачка банкноти и вика:
- В джоба си имам двеста лева! Аз играя бридж и твърдя, че съм асо каро в този момент/ За онова време това бяха доста пари! /. Давам ти половината, да се разкараш! Върви, почерпи се, напий се ако трябва, но не ми разваляй вечерта! Става ли?
Притиснал приятелката си, докато танцувах аз изгарях от желание да я имам. Само отвърнах:
- Ели, бръкни в джоба ми и кажи на тоя дангалак, какво напипваш!
Слава Богу, гаджето ми имаше достатъчно акъл в главата си, защото като напипа третия ми крак, се усмихна:
- Остави ни, Ники! Той има асо купа в крачола!
Какво да ви разправям повече! След музикалната забава се отбихме в най-тъмното кътче на градската градина и за пръв път изплющях асото купа в играта! Силна карта, ви казвам! Девет месеца по-късно се роди дъщеря ми!
- А защо сега дъщеря ти, дори не се обажда по телефона? – заяде се дежурно Монката.
- Трай, келеш такъв! Знаеш, че тъпанари като нас, не могат да оценят истинските неща в живота! И тримата сме зависими не толкова от алкохола, колкото от собствената си глупост! Сега да дойде някой и да ни подари по едно кюлче злато, пак ще си останем същите ахмаци! Ще пропием златото, няма да сторим нищо добро за себе си или околните и откъдето дошло, там и отишло…! Оня дангалак Ники се оказа национален шампион по спортен бридж тогава, а аз после загубих на карти апартамента, колата, жената и дори живота си…! Картите не са за всеки, момчета!
Бай Тодор се почеса по небръснатата буза и небрежно запита:
- Кво стана с асото купа, Роско?
Още по-небрежно Роско махна с ръка:
- Проиграх го, като всеки комарджия, Тоше! С живота комар не бива да играе човек! От асото купа, сега остана само една двойка спатия! Това е!
Край тях се завъртя кръчмарката и запита:
- Няма ли да си тръгвате, че затваряме вече?
Като наказани тримата се надигнаха и напуснаха заведението. Нощта се спусна тиха, несигурна и самотна. Никой не искаше да играе на карти с нея.
Красимир Бачков
