Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2017 11:11 - НАСРЕЩЕН ВЯТЪР
Автор: jitanosten Категория: Забавление   
Прочетен: 340 Коментари: 0 Гласове:
0




НАСРЕЩЕН  ВЯТЪР

 

         Като се запознахме, Роси се представи така:

-         Аз вървя леко приведена напред, все едно силен вятър духа срещу мен. Вървя доста бързо и обикновено пристигам в училище преди автобуса, който съученичките ми вземат от нашата спирка.

-         Че ти си цял самолет, бе? – възкликнах, но тя съвсем сериозно продължи:

-         И до там може да стигна, защото роднините ми непрекъснато ми повтарят, че след като съм толкова хубава, трябва да стана стюардеса!

В интерес на истината, беше хубаво момичето, а пазвата му бе тъй набъбнала, че не си дадох сметка, в какво се забърквам. Ходихме няколко пъти на кино, разхождахме се из парка до тъмно и аз, като прагматичен човек, реших да опипам съдържанието на опаковката. Всичко си бе на мястото и продължих вече съвсем към същността, но усетила намеренията ми, Роси ме отряза:

-         Всъщност, мен секса въобще не ме интересува! Аз няма да имам деца!

-         Как така? – не можах да проумея декларацията и – Толкова младо и хубаво момиче, а да не търси близост с момче и още повече да не иска деца…?! Да не си болна нещо?

-         Не съм болна, но една врачка ми каза, че няма да имам деца и ще умра млада.

-         И ти и повярва?

-         Защо не? Какъв интерес има да ме лъже за такива неща?

-         Дааа….! – замислено отвърнах – Е, щом е така, няма какво да му мислим! -  Подкарах я като трудовашка количка още същата вечер и познайте, след два месеца какво се случи? Забременя, разбира се и ме притисна да се женим. – Чакай! – викам и – Нали беше сигурна, че няма да имаш деца? Сега какво правим, като на мен още ми се живее? След десетина години може да се бракувам, но сега още е рано! – Че като ревна това момиче! Два реда сълзи, три реда сополи и милион упреци, че съм я използвал некоректно! Е, нямаше какво да се прави, уйдисах и на акъла и се оженихме. Роди се дъщеря ни и щом навърши годинка, Роси пожела да работи. Обаче не искаше каква да е работа, а на бюро, с компютър и висока заплата. Това, че не бе завършила дори средно образование не се броеше.

-         Аз съм хубава и трябва да съм на хубава работа! Иначе ще се състаря, ще се изхабя и всичко ще загуби смисъл!

Така и не разбрах, кое ще загуби смисъл, но опитах да я устроя на хубава работа. Естествено не успях, но майка и се справи перфектно с проблема. Уреди някак да стане секретарка на един заводски шеф и Роси разцъфтя от щастие. Уши си пет нови тоалета, за да е адекватна за новата си длъжност и заработи тъй, че дори в събота, а понякога и в неделя не се прибираше до полунощ. Назначиха я и нещо в счетоводството, за да взема по-голяма заплата. Мина не мина година – две и Роси стана главен мениджър в завода. Всички инженери, икономисти, все хора с висше образование и бяха подчинени, и ги правеше на маймуни, за каквото и пекне. Ходих два – три пъти по празниците на фирмените им партита, но ми мина мерака, щото колегите и ме гледаха с такова ботаническо любопитство, че  ми беше неудобно. На един осми март една подпийнала нейна колежка не се сдържа и направо ми заяви, че жена ми е любовница на шефа и оправя черната каса на завода, затова е станала началник. Щом се прибрахме в къщи, аз запитах жена си вярно ли е това, а тя се изсмя:

-         Мило, знаеш, че всички завиждат на хубавите и умни жени! Мен шефът много ме цени, затова се издигнах в службата!

Хайде, за хубост няма да спорим, но като знаех, колко и е ума …! Обаче нещата бяха отишли по-далеч, отколкото предполагах:

-         А ти защо не вземеш да напуснеш работа? Скоро ще имаме второ дете и някой все пак трябва да се грижи за него, нали?

-         Ама, как така? Нали винаги се пазим? Ползвам презерватив, че и два нахлузвам понякога?

-         Абе така е, но виждаш, че не си ме опазил! Ще помоля шефа, да те назначи на някоя формална длъжност и хем няма да работиш, хем ще вземаш заплата и ще гледаш бебето! Става ли?

-         Не става! – рекох и си дадох сметка, че е време да се разделяме. Вярно, доста разправии и нерви ми струваше развода, но накрая успях да се спася! И да знаете, че жена, която не се бои от насрещен вятър, а шефа и я цени много е по-опасна и от цунами!

 

                                                                                              Красимир  Бачков




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 866119
Постинги: 777
Коментари: 637
Гласове: 1247
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031