Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2017 18:52 - ТРОЙ И СЕЛЯНИТЕ
Автор: jitanosten Категория: Забавление   
Прочетен: 449 Коментари: 4 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Трой  и  селяните

 

         Британец до дъното на душата си, Трой Адамс можеше да се установи в което пожелае кътче на света, но незнайно защо бе избрал това забутано добруджанско селце. Тук не минаваше дори автобус и когато на селяните се наложеше да пътуват из страната, те вървяха пеш до главния път, където имаше автобусна спирка. Няколко души разполагаха с магарешки каручки, имаше и две леки коли, но Трой предпочиташе да се придвижва с велосипед. Освен, че бе доста скъп, неговият велосипед бе снабден и с бензинов двигател. Високият, червенокос и луничав като пуешко яйце Трой обикаляше из равнината по всяко време, правеше безброй снимки и ги пращаше на различни списания. Никой не знаеше с какви средства разполага, защото той живееше скромно и само в неделя по обяд черпеше всички в кръчмата. Циганите от съседното село Писарево се бяха научили за това и през последните месеци посещаваха кръчмата точно по обяд. Местните мъже се дразнеха, но англичанина безразлично плащаше все по-увеличаващата се сметка. Това продължи до първите дни на септември, когато вместо почерпка, Трой изнесе кратка реч пред всички. Избръснат, сресан и на един приличен български, който бе овладял за деветте години от пребиваването си, той важно започна:

-         Аз дошъл при вас заради спокойствие и красота на това село! Живял доста време и никога не обидил никого тук! Поздравявал и уважавал мъже, и жени, а в неделя черпя като добър съсед. Това бе до този петък! Когато се прибрал в петък вечер видял, че врата на моя къща разбита, а вътре вещи разхвърляни. Има изчезнали неща, важни за мен! Това е мой компютър, няколко фотоапарата, известна сума пари и няколко лични вещи! Не очаквал такова отношение към мен, защото не го заслужил! Ще почакам до обяд на друга неделя и ако не ми бъдат върнати вещи, ще напусна селото! Няма да съобщавам в полиция, защото безсмислено! Знам, как работи българска полиция! За съжаление, днес нямам повод да черпя! Благодаря за внимание!

Той се поклони леко и напусна кръчмата. Кръчмарят Велко присви очи и плъзна поглед върху всеки един от циганите. Те правеха обидени физиономии, блещеха комбали и мърмореха сърдито, но един след друг станаха и излязоха. Дядо Петко не издържа, изплю се на пода и въздъхна:

-         Доживяхме, да станем за резил! И какво ще правим сега?

-         Да се обадим на полицията в града! – предложи Методи – шопа.

-         Шопе, знаеш, че нищо няма да сторят тия дьомбели! – изръмжа Дрангоза – Само ще берем ядове с тях! Дори Трой е наясно, що за паразити са, а ти ще ги викаш …!

-         Абе, аз за добро ама …! – разпери ръце Методи. Мъжете помълчаха смутени, а по някое време Велко, подреждайки чашите на тезгяха предложи:

-         Да идем при бай Ахмет! Все пак ни е длъжник от зимата. Ще го помолим да разбере, кои от неговите хайдуци са сторили белята и да върнат откраднатото!

-         Те пък като го върнат …! – прекъсна го Шопа.

-         Ех, да бях по-млад сега! – отново въздъхна дядо Петко – Щях да ги очукам като въшки тия негодници, ама …!

-         А може ли други, а не циганите да са крадците? – намеси се крив Колю.

-         Ти виждал ли си друг човек в селото, от юли насам? Тогава дойдоха за ден дъщерите на баба Ганка и от тогава до днес никой не ни е поглеждал! Не да ни окрадат, да ни изколят циганите, хабер няма да има никой в държавата!

-         Те са, Кольо! – поклати глава Шопа – Това лято не ни закачат, щото вече не остана нищо за крадене в селото. Зимъска, след като отмъкнаха козата на баба Неделя и двете кокошки на Трифонца, не остана друга живинка. Пак добре, че все още не са почнали да ни крадат пенсиите..!

-         Момчета! – с изтънял гласец се обади дядо Матейко от дъното на кръчмата. Той лято и зиме все пазеше печката, и никога не менеше мястото си. – Кво ще речете, да съберем колкото парици можем, па да ги дадем на циганите да върнат откраднатото? Тъй хем ше зарадваме наш Тройчо, като му върнем нещата, хем няма да си замине човека! Аз бях си заделил някой лев от пенцията за нова шуба, ама …!

Мъжете се поглеждаха мълчаливи, само дядо Петко изсумтя:

-         Ше им дам едни пари аз, ама ….. що не съм по-млад!

Още преди обяд в понеделник, кръчмарят Велко запали „Москвича“ и заедно с Методи тръгнаха за Писарево. Посетиха бай Ахмед, когото наистина бяха спасили от ледена смърт предната зима. Пиян, една вечер  той бе объркал пътя и заспал в голяма пряспа, в края на селото. Сега той ги посрещна с мътен поглед, забит в земята. Срам го беше, защото вече знаеше за стореното. Говориха, какво говориха, но Велко и Шопа се върнаха обнадеждени. В кръчмата Велко отвори бутилка ментовка и почерпи всички, като подробно разказа, какво са се договорили със стария циганин. Оказа се, че две от по-големите деца на циганите са наркомани и те са окрали англичанина. Мъжете обсъждаха случката до късно тази вечер, а когато по обяд на следващата неделя Трой влезе в кръчмата, съзря в средата между масите десетина различни фотоапарата, два мобилни телефона, четири лап – топа и един велосипед с бензинов мотор, доста по-очукан от неговия собствен. Върху една от масите бяха сложени албуми, репродукции и навито пъстро килимче. Англичанинът се хвана с ръце за лицето. Внимателно седна на един стол и с тих глас каза:

-         Вие всички, много достойни хора! Аз много благодарен за това, което вижда, но не всички вещи тук мои! Мой велосипед не откраднали, фотоапарати твърде много, а за компютъри да не говорим …! Жалко, че мой компютър не тук! Вие показали, защо аз живял при вас девет години! Сега има голям повод да черпя, затова иска всички да пият! Иска да се напият и да забравят тези кражба! Аз не само остана живея тук ….! В края на месец при мен идва мой братовчед, когото пускат от затвор в Англия! Той не много добър мъж, но място тук добро за него!

Селяните грабнаха кой каквото пие и зашумяха доволни. По някое време зад печката надникна дядо Матейко и с тих гласец запита:

-         Ше прощаваш Тройчо, ама не ти ли са намират още няколко роднини, пуснати от затвора? Ше ги приемем хората, ше им са радваме…!

Смехът в кръчмата избухна тъй силно и рязко, че чак селските кучета се разлаяха.

                                                                                       Красимир  Бачков




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


1. lubima - голяма радост е за мен, когато пу...
22.09.2017 19:09
голяма радост е за мен, когато публикуваш нещо!!Уникален разказвач си!!Харесва ми ...много ми харесва блога ти!!Продължавай все така...и да си знаеш...чакам с нетърпение братовчеда на Трой ще вкара ли в пътя циганите))))...или новото вълшебство, което ще напишеш....
цитирай
2. jitanosten - Ела..
22.09.2017 19:38
Ела във Фейсбук и ми стани приятел, Любима! Там публикувам много повече ...! :)
цитирай
3. lubima - с удоволствие. . . дай координати. . ...
22.09.2017 19:44
с удоволствие...дай координати...
цитирай
4. lubima - намерих те. . . . ако искаш не давай ...
22.09.2017 19:52
намерих те....ако искаш не давай публично координатите ти))който търси намира...наистина уникални истории
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 887413
Постинги: 787
Коментари: 644
Гласове: 1251
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930