Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2017 11:46 - ЕДИН ПОЕТ, ДВАМА ПОЕТА ....!
Автор: jitanosten Категория: Забавление   
Прочетен: 387 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ЕДИН  ПОЕТ,  ДВАМА ПОЕТИ ….!

 

-         Заповядайте на премиерата, на стихосбирката на Евгени Лечев! – подканяше преминаващите край вратите на галерията уредничката. – След премиерата има и почерпка!

 Две момчета се спряха. Едното потърка измръзналият си нос и запита:

-         Какво има за пиене?

-         Бяло и червено вино! Водка също има.

-         А мезе има ли?

-         Ядки и крекери!

-         А не може ли предварително да ударим по едно –две?

-         Не ставай нахален, младежо! – възмути се уредничката. – Това е културно събитие, а не алкохолен запой! Всъщност, вие имане ли осемнадесет години, за да консумирате алкохол?

-         А ти имаш ли дъщеря, за докажем, че сме пълнолетни? – ухили се нахалникът.

Уредничката им обърна гръб и двамата се вмъкнаха в галерията. Преминаха край закачените на стените картини, без дори да ги погледнат, а когато видяха наредената маса с почерпка, единия извади мобилния си телефон и набра някакъв номер.

-         Жоре, къде си сега? Айде, зарежи я тая кучка и ела в галерия „Харц“! Има водка, винце и мезе. Свирни и на останалите от бандата! За тая вечер има осигурено поркане! Побързай, че след петнайсе минути започват!

След това двете момчета седнаха и зачакаха. Край тях тихо се настаниха десетина възрастни мъже и жени. Отпред, на една бароково украсена масичка бяха поставени няколко тънки книжки. Встрани от масичката тихо си говореха мъж на средна възраст и жена, облечена цялата във виолетово. Дори шапката с перо на главата и бе лилава.

-         Сега да имах една пушка, веднага щях да отстрелям тоя фазан! – посочи към жената във виолетово едното момче.

-         Дъртата чанта се опитва да привлича внимание! – ухили се второто – Като няма друго интересно, поне шарени парцалки да покаже на плебса!

Двамата започнаха да се смеят. Хората край тях ги изгледаха с недоумение, но не им казаха нищо. В това време към наредените столове се приближи едър мъж с посивяла вече брада, а след него дойде друг, който наблюдаваше всичко, все едно вместо очи разполагаше с остри ножове. Двамата имаха доволно заплашителен вид и за беда седнаха близо до двете момчета. Заговориха тихо, но ръмженето им бе толкова мощно, че едното момче запита другото:

-         Абе, тия също ли са поети?

-         Можеш ли ги разбра! Един поет, двама поети ….! Поетите не приличаха ли повече на педали, отколкото на тия разбойници? – отвърна другото.

Откъм входа се дочу глъч и в залата влезе бандата на момчетата. Най – печеният от тях се насочи към масата с напитките и взе една чаша с вино. Вдигна  и я глътна на екс. След това взе друга, но не успя да изпие виното. Приближилият се неусетно до него мъж, с режещия поглед го бе хванал за ръката и му заговори тихо на ухо. Момчето се дръпна, започна нещо да обяснява, но мъжът го обгърна с ръка през рамото и двамата седнаха на първия ред. Преди това момчето остави на масата неизпитата чаша с вино. Премиерата започна. Жената с виолетовия костюм представи автора и започна да разказва творческия му път. Момчешката банда шушукаше, оглеждаше се и пречеше на представянето. Едрият мъж с брадата се обърна и изръмжа:

-         Ако веднага не млъкнете, ще дойда при вас…!

Недвусмислената заплаха се оказа ефективна, защото момчетата утихнаха. Представянето продължи и по някое време авторът започна да рецитира стиховете си. Публиката ръкопляскаше, но бандата седеше тихо и само се оглеждаше несигурно. Брадатия пак се обърна и запита:

-         Ще чуя ли ръкопляскане от вас или да идвам…?

На следващото стихотворение момчетата започнаха вяло да пляскат с ръце, като се подсмихваха, побутваха и кривяха физиономиите си. Брадатият се обърна отново и ръкопляскането се усили. След това стана мъжът с режещия поглед и съобщи на всички в залата:

-         Един млад поклонник на поезията желая да прочете едно от стихотворенията на нашия даровит автор! Моля за внимание!

Печеният младеж, който бе обърнал на екс чашата с вино стана, взе подадената му стихосбирка и започна да срича. От притеснение или просто защото не можеше да чете нормално, той предизвика искрен смях у зрителите. Захилиха се и неговите другари. След злополучното четене се изправи и брадатият, който обяви с широка усмивка:

-         Освен него, сред нас има още няколко поклонника на алкохола ..! Пардон, на поезията! Те също имат желание да четат стихове!

Момчетата от бандата не проявиха нужното усърдие, затова брадатия стана, хвана най-близкото момче за ръката и го изведе на сцената. Момчето потърка почервенялата си от здравото стискане китка и започна да чете, не по-добре от другаря си. Смехът в залата се засили. Авторът и жената във виолетово се възмутиха и махнаха с ръце на брадатия. Той отиде при тях, започнаха тихо да спорят и накрая стигнаха до решение, което едрия мъж обяви:

-         Скъпи приятели на поезията! Днешната премиера протича малко нестандартно, поради интереса на няколко млади хора сред нас, към масата с напитките! Да дадем възможност на всеки от тях, да прочете по едно стихотворение, за да си заслужи чашата с вино после!

Всички в залата зашумяха възбудено, а момчетата вкупом станаха и напуснаха галерията. Последен от тях излезе печеният любител на виното. Хората утихнаха и премиерата продължи. Не бяха изминали и пет минути обаче, когато момчешката банда се върна. Печеният им водач запита:

-         Ще ни подарите ли една книжка след представлението?

-         Какво представление, това да не ви е театър или цирк? – изправи се жената във виолетово. Авторът обаче я дръпна за ръката, взе една стихосбирка и я занесе на момчето.

-         Хайде сега, ако обичате ни оставете да си продължим „представлението“!

-         Добре де! Вие сте поет, разбирам! А ония двамата какви са? Охрана или какво?

-         Те са много по-добри поети от мен, момче! Само да прочетете  няколко техни стиха и ще ви светне, за какво иде реч!

-         Мен вече ме светна онзи, другият! Много е як …. поет! Ако ни тренират за такива поети, сме навити и ние ….. такова!

-         Трябва да говорите с тях! А сега какво? Ще ни оставите ли, да си продължим представянето?

-         Ние няма да пречим! Ще седим тихо! – обеща водачът на момчетата.

Те повторно се настаниха на столовете и този път утихнаха.

       След премиерата, поетът с острия поглед и огромния брадат поет повикаха момчетата при масата за почерпка, но кой знае защо те отказаха. Оправдаха се, че досега не са виждали истински поети и явно нещо са сбъркали в преценката си за тях. Оказало се, че поетите са доста по-яки, отколкото са си представяли. Накрая се договориха за следващото поетично четене, където момчетата обещаха да доведат и свои приятелки – момичета. Вече навън, водачът на момчетата заяви:

-         Абе, един – двама истински поета да има, струва си човек и да прочете, какво са написали копелетата!

 

                                                                         Красимир  Бачков




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 867301
Постинги: 777
Коментари: 639
Гласове: 1247
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031