Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2017 18:36 - Бат, Стефан и цървулите
Автор: jitanosten Категория: Забавление   
Прочетен: 321 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Бат, Стефан  и  цървулите

 

         За девет години трудов стаж, бат, Стефан бе сменил повече от шестдесет професии. Удивително невъзпитан, невероятно кьопав и вечно сърдит, той успяваше за отрицателно време да се скара с всеки, за всичко. Не признаваше авторитети, научни факти и никой не можеше да го убеди, дори в най-елементарните спорове. Той „се задираше, като костичка на гъз“, както го класифицираше баба Гана и само селския пръч Кондьо можеше да се мери по инат, и неотстъпчивост с него. Откакто почина жена му, той съвсем избръмча и започна да си говори сам, при това на глас. Обикновено наричаше въображаемия си опонент „църул“, мотаеше се из селото като чалнат, небръснат, немит и настръхнал, като диво прасе. Един ден директорката на средищното училище го съжали и му предложи да стане майстор при нея. И без това половин година щатната длъжност бе свободна, защото кандидати за работа на половин заплата нямаше.

         Бат, Стефан се изкъпа, избръсна и се премени в син, работен гащеризон, купен в града от магазин „втора употреба“. Изнамери отнякъде стара офицерска чанта, тип „планшетка“, цял ден я търка, кърпи и вапцва с боя за обувки, докато накрая сложи в нея  фазомер, клещи и отвертка. Така оборудван, той пристигна в училището и без да чука на вратата на директорката нахлу с въпрос:

-         Ай кажи сига, от къде жа я почваме!

Притеснена, защото тъкмо в момента закусваше, директорката разля кафето върху костюма си, остави витата баничка на бюрото и го смъмри:

-         Ти да чукаш не можеш ли? Виж, как се оплесках сега!

-         Ако каеш, ше чукам, гуспожо! Само кажи, коя да …. такова! – уточни със среден пръст той.

-         Ей, бат, Стефане! Хич не ми е до майтапи, да знаеш! Върви долу при домакинката и кажи да ти даде жица и крушки! Намери отнякъде боя, оцвети ги и направи украса за Коледа! Това ти е първата задача.

-         Готово! Имай я за свършена тая работа! Колко коледни украси е направил бат, ти Стефан да знайш …!

Домакинката не бе никак очарована щом го видя, но му предостави нужните материали. Когато той излезе от стаята, тя се прекръсти и си плю в пазвата против уроки. Новоназначеният майстор влезе в работилницата си, огледа с подозрение старото менгеме, електрожена, наредените до стената инструменти и висналите по ъглите паяжини. Изсекна се с два пръста и започна работа по коледната украса. Нацапа с блажна боя в зелено, синьо и жълто крушките и ги остави да съхнат на масата. След това сряза на много места кабела, за да върже крушките една след друга. Още неизсъхнали, ги закачи и включи в контакта. Тъй като това бяха обикновени крушки с нажежаема жичка, те се нагряха, боята върху тях запуши и започна да се лющи. Една от тях изгърмя и всички угаснаха. Бат, Стефан ги бе свързал последователно и само една да изгореше, никоя след това вече не светеше.

-         Ай сиктир! Цурули с църули! – само излезе от устата му.

 Отиде за втори път при домакинката за още кабел и сега вече започна да свързва крушките успоредно. Там, където правеше свръзката навиваше черно тиксо и украсата изглеждаше отчайващо грозна. Това изобщо не обезпокои майстора и той я навъртя около голямата елха във фоайето при входа на училището. Включи двадесетте крушки, всяка от по сто вата и елхата грейна. Учениците се зарадваха, разбира се. Бат, Стефан побърза да се похвали на директорката. Тя слезе и критично огледа украсата, но не направи никаква забележка. Само старият портиер Грую отбеляза, че крушките много се нагряват и има опасност да се запали елхата. Бат, Стефан го изгледа на кръв и го сряза:

-         Ко разбираш ти от техника бе, църул с църул? За да разбереш, че си прост пазач и не бива да си вреш гагата в чуждите работи, ще оставя елхата да свети цяла нощ! Ха да видим, дали ще се запали!

-         Крушките харчат ток, колкото един бойлер! Сума ти ток ще изхарчим! – не мирясваше портиерът.

-         Ти ли ще го плащаш тока, бе църул? – махна с ръка майсторът и слезе в работилницата си.

До края на работния ден се опита да ремонтира един стар транзистор „Веф“, но резултата бяха десетки части, разхвърляни върху работния му тезгях.

         На другата сутрин голямата и красива естествена елха бе оплешивяла. От мощните крушки игличките и бяха пожълтели и опадали. Няколко крушки бяха изгорели, на други бе опадала боята, но останалите продължаваха да светят и да разнасят из цялото училище миризмата на терпентин и смола. Зачервена от яд, директорката извика пишман – майстора и го нахока за калпавата работа.

-         Елхата бе подарък от горското стопанство! Сега откъде ще намерим друга елха? – беснееше тя, а бат, Стефан се почесваше безгрижно между чатала. При толкова натрупан лош опит, се бе закалил срещу подобни изявления.

-         Спокойно, гуспужа! До довечера ще има друга елха! – обеща той и напусна сградата на училището.

Някъде в късния след обяд, двама горски го доведоха с една джипка. Бяха му вързали ръцете зад гърба със свинска опашка, защото много буйствал, когато го хванали на местопрестъплението. Показаха триона, с който бат, Стефан бе отрязал друга елха, но освен, че ги наруга и нарече „църули“, друга реакция от бракониера нямаше. Зачервена от срам, директорката се почуди, как да излезе от неловкото положение. Когато горските служители си заминаха, му бе възложена задача, да сложи върток на спирателния кран, при шахтата за вода в мазата на училището. Никой не разбра, как майсторът успя да спука спирателния кран и шахтата започна да се пълни бързо с вода. Наложи се да викат спешно водопроводна бригада от града, а водата в мазата стигна до коленете на хората. Директорката получи силно главоболие, а майстора успя между другото да направи късо съединение, при ремонта на едно бързоварче и първия етаж на училището остана на тъмно.

     На третата сутрин директорката привика бат, Стефан и заяви:

-         За половин година преди твоето появяване, в училище нямаше нито една авария! Онзи ден те назначих, а вече сме вътре с бюджета, заради твоята некадърност! От днес те освобождавам, защото ти си по-опасен от природно бедствие!

-         Голям праз! – отвърна майсторът – И без това работата не отговаряше на моите способности! Аз съм къде, къде напред с матриала! Мен ми дай фина техника, а не разни крушки и кранове!

Директорката го изгледа с присвити очи и въздъхна:

-         С твоите способности си само за парламента, бат, Стефане! Там има толкова много като теб, че золумите дето ги правиш, ще изглеждат незначителни, в сравнение с белите на депутатите!

Бат, Стефан се побара по вече порасналата брада и за пръв път се съгласи:

-         Е, ученото си е учено! Как не се бях сетил досега, за такава възможност! Ми то в парламента само църули…! А ако се кандидатирам за депутатин, ше гласуваш ли за мен, гуспужа?

-         С две ръце ще гласувам, само по-бързо ми се махай от главата! – отвърна тя, а бат, Стефан метна планшетката през рамо и потегли към следващото си професионално предизвикателство.

 

                                                                                      Красимир  Бачков




Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 1431590
Постинги: 937
Коментари: 767
Гласове: 1551
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031