ДНЕВНИКЪТ НА ПЕТЕЛА
Понеделник
Като отивах в четири сутринта на работа, ме спряха катаджии. Провериха ме за алкохол и уреда отчете 0.5 промила. Вкиснатият от безсъние полицай ме изгледа накриво и по стар навик запита:
- Кво ше прайме сега?
- Не знам! Аз алкохол не пия. Възможно е, да се отразява сиропа за кашлица, който вземам преди ядене. Все още не съм закусил!
- Тоя сироп май е шотландски и си го глътнал още снощи, ама …. както и да е! – махна той отегчено с ръка и аз включих на скорост. Точно преди да потегля, от патрулката излезе полицайка и помоли да я откарам до центъра на града. Съгласих се и отворих предната врата, за да се качи. Тя обаче се намести на задната седалка. Обясни, че там се чувствала по-добре. Забелязах, че е млада и доста хубава. Реших да пробвам, дали ще ми се отвори парашута:
- Правилно решение! В моята кола ако жена седне отпред, задължително си ставаме интимно близки!
- Май все пак трябваше да ви глобим! – постави ме на мястото тя.
- Може да го направите и по-късно! Вечеря в някое ресторантче, например!
- Ама, разбира се! – ухили се тя презрително – Цяла нощ вас чаках, да ме поканите на вечеря!
- Ако не се видим отново, вие губите! Но вземете все пак визитката ми! Може да размислите по-късно!
- Не се надявайте! – студено отвърна жената, но кой знае защо взе визитната ми картичка.
На центъра слезе и аз продължих към гаража, където ме очакваше автобуса, който карах. Бях шофьор на градски автобус, макар на визитката ми да пишеше: Иво Христов – ПЕТЕЛА, д-р на филологическите науки. Всъщност, наистина бях филолог, но паради липса на работа по специалността, работех като шофьор. Въртях цял ден по линия 72 , заедно с една симпатяга на име Лиза, инженер – химик, но при мен кондуктор. Правех я щастлива през ден, а тя се отблагодаряваше с изискана кухня и качествени вина, когато оставах да преспя при нея. Хубаво бе, че не бе ревнива, защото непрекъснато се свалях с разни гаджета, дето се качваха в автобуса. Денят мина неприлично скучно и се прибрах сам у дома. Сварих си две пакетчета спагети с гъби, опънах две чаши водка и заспах.
Вторник
Сутринта закъснях за работа. Някой от кварталните идиоти бе спукал гумата на колата, вероятно защото му бях паркирал на мястото. Докато я сменя с резервната се забавих, а в гаража ме посрещна намръщен диспечера:
- Петльо, ако още веднъж закъснееш, ще ти отрежа от надницата!
Обясних какво се е случило, но все едно говорех на автобуса, който карах. Качихме се с Лиза и подкарах възможно най-бързо. Още на първата спирка се качи млада и много чаровна жена, с ярко оранжева коса. Имаше бяла кожа и зелени като на котка очи. Седна на първата седалка встрани от мен и аз подхвърлих:
- Странна работа! Обикновено червенокосите красавици като вас са обсипани с лунички, а вие нямате!
- Имах като малка, но сега почти изчезнаха! – простичко отвърна жената.
- Навярно и на море не обичате да ходите?
- За това вече познахте! – усмихна се тя, а отзад Лиза нарочно се премести в задния край на автобуса, да не ми слуша глупостите. Без да губя време, докато слезе на спирката си, се запознах с червенокосата и дори си уговорих среща за вечерта. Оказа се, че освен на плаж не обичала да ходи и по ресторанти. Съгласи се да дойде при мен, в гарсониерата и макар по график тая вечер да бе на Лиза, реших да се възползвам от новата си кокошчица.
Още в първата година на университета ми бяха измислили тоя прякор Петела. Обзаложих се с момчето, с което деляхме една стая, че всеки ден мога да спя с различно момиче и го доказах. Дори за седем дни, при мен успяха да преспят осем бройки. Това ме издигна в очите на останалите състуденти и станах нещо като единица мярка за потентност. Долу горе по същия начин продължих и след като се дипломирах.
След работа побързах да се прибера и да подредя малко у дома. Наредих масата, сложих в хладилника две бутилки бяло вино и запалих ароматна свещ. Приготвих специалитета си – пъстърва в станиол, пълна с гъби, чесън и домати, затиснати с краве масло и зачаках. Рижата трябваше да пристигне в седем, но стана и отмина осем, а когато наближи девет часа станах, теглих и една благословия и седнах сам на масата. Излапах пъстървата с апетит, пресуших първата бутилка вино и ми се прияде нещо сладко. Потърсих в шкафа и открих полупразна кутия шоколадови бонбони, донесена вероятно от някоя предишна гостенка. Бавно и с огромна наслада изпих втората бутилка вино, изядох бонбоните и когато главата ми вече се бе замаяла, на вратата се позвъни. Отворих и пред мен оранжевата красавица плесна с ръце:
- Най – после те открих! На визитката ти бе изтрита последната цифра от номера на блока ти! Докато те открия, обикалях два часа!
- Заповядай! – поканих я и съкрушено повдигнах рамене – Помислих, че няма да дойдеш и сам излапах, и изпих всичко!
- Няма проблем! – успокои ме тя – Можем да отиваме направо в спалнята!
Рижата излезе много печена. Захвърли шлифера си върху облегалката на един стол, хвана ме за ръката и ме катурна върху спалнята. Съблече ми ризата и точно тогава звънна мобилния ми телефон.
- Ало! Петела ли е? – чух познат глас отсреща – Седнала съм в ресторант „Старият бряст“ и за да не съм на загуба, вече съм поръчала салатите! Ако до петнадесет минути не сте тук, пускам фиш и ви глобявам за закъснението!
Поех си въздух. Не допусках дори един процент, че полицайката ще ме потърси. Какво трябваше да сторя, за да защитя прякора си с достойнство …?
Красимир Бачков
/ Следва продължение /
