Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2018 11:40 - ДНЕВНИКЪТ НА ПЕТЕЛА
Автор: jitanosten Категория: Забавление   
Прочетен: 407 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Сряда

        Докато шофирах към работата си, се опитвах да мисля спокойно за изминалата нощ. Нещо се бе случило, нещо необичайно, защото се чувствах като ученик, който за пръв път е целунал момиче. Тая полицайка се оказа неподозирано интелигентна и чаровна, а аз за пръв път се почувствах като новобранец в изкуството на любовта. Какво всъщност се бе случило вчера вечерта?

     Оставих няколко банкноти на рижата прекрасница и заръчах да купи нещо от близкия денонощен магазин. Обясних, че спешно ми се налага да ида на едно място и ще се върна вероятно след час – два. Тя да приготви всичко и да ме чака да се върна. Жената безгрижно завъртя глава и каза, че за нея ще е удоволствие да напазарува. Оставих я, метнах се на колата и потеглих с бясна скорост към ресторанта. Надявах се да не налетя на катаджии по пътя, защото бях пил. Странно, но за пръв път в живота си не ми пукаше особено от тях, защото разчитах на помощ от страна на колежката им, ако се наложи. Успях да стигна без произшествия почти навреме, а тя ме чакаше седнала на една маса до витрината. Този път бе облечена не с униформа, а със светлосин костюм, гарниран с бяло и приличаше по-скоро на стюардеса. Вече си бе поръчала чаша  вино и щом седнах, пи за мое здраве. Докато я гледах се сетих, на кого ми прилича тя. Полицайката удивително напомняше на актрисата Катрин Зита –Джоунс и аз и го казах. Тя се усмихна така, сякаш това бе най-нормалното нещо на света. Запознахме се. Казваше се Диана, като онази богиня на лова. Запитах, защо все пак ми се обади, тя помълча малко, завъртя чашата с дългите си пръсти и призна:

-         Омръзна ми все полицаи да ме свалят! Половината управление, където работя са хлътнали по мен. Отстрани може да изглежда интересно, но всъщност е натоварващо. Преди няколко дни разбрах, че дори са се обзалагали, кой от двама мои колеги ще успее да ме вкара пръв в леглото. Реших, че ти ще свършиш една много полезна работа! Ще те представя като свое гадже и най-после ще спрат да ми налитат. Съгласен ли си?

-         Съгласен съм, стига наистина да станем гаджета! – ухилих се като хлапак, на когото са обещали сладолед.

-         По очите ти личи, че съзнаваш, колко малък шанс имаш за това! – поклати глава тя.

-         Защо? Не ти ли харесвам?

-         О, да! Ти си симпатичен, но ужасно самоуверен и безкрайно нахален, за да те огрее! Явно си свикнал да получаваш всичко от жените, но с мен няма да е така!

-         А как ще е?

-         Не се прави на шут! Опитай се, поне веднъж да приемеш нещата сериозно! Да, харесваш ми, но за сега ще се срещаме така или на кино, задължително пред мои колеги и едва по-късно, като се опознаем, ще преценя заслужаваш ли нещо повече от това!

Тя се наведе към мен, изящно притегли главата ми към себе си и ме целуна. Направи го без капка свян, пред посетителите на ресторанта и след това обърса устни със салфетката, сякаш бе яла торта. Усмихна се закачливо, като издаде устни напред. Тази жена бе опасна, дори за мен. Имаше опит и самочувствие, знаеше какво иска, и може би за пръв път нещата нямаше да се случват така, както бях свикнал. Вечеряхме / аз за втори път вече /, разговаряхме и се разбрахме да се чуем на следващия ден. Когато сервитьорът дойде със сметката, Диана плати половината и не прие възраженията ми, че съм джентълмен и сам трябва да платя. Отвън, до колата пак се целунахме и чак ми се завъртя главата от мерак.

-         Какъв джентълмен си ти, Боже мой? Налиташ ми като диво прасе! – свали ми ръцете от задника си и махна на едно преминаващо такси. Качи се и изчезна, сякаш зъл дух я отнесе някъде, а аз останах разочарован и доста замислен.

Прибрах се при червенокосата у дома. Тя бе приготвила лазаня, зелена салата, пийваше бяло вино и гледаше филм по телевизията. Бе облечена само по бельо, което по нея изглеждаше прекалено възбуждащо.

-         Ще вечеряш ли? – запита, а аз изръмжах като лъв:

-         Ще те ям, при това веднага!

Тръшнахме се и овършахме леглото няколко пъти до сутринта.

      Малко по-късно подкарах автобуса, като се направих, че не забелязвам нацупеното изражение на Лиза. Тя си искаше своето и може би довечера трябваше да се отчета при нея. Бях доста разсеян и на два пъти за малко да чукна някоя кола по пътя. Умът ми бе все по Диана и денят премина главно в надежди за нещо повече от целувка. В автобуса се качиха няколко прилични гаджета, но сега не ми беше до тях. Вечерта настъпи, без полицайката да ми звънне и доста унил подкарах към апартамента на Лиза. На седалката до мен тя запита:

-         Какво става с теб, Ивко? Нещо си много отнесен днес! Да не ти е завъртяла главата онази червенокосата от вчера?

-         Завъртяла, вятър! – въздъхнах – Тя освен за леглото, за друго не става!

-         Че коя жена не е друго, освен за леглото при теб?

-         Представи си, че има и такава жена!

-         Сериозно? Да го видя, не вярвам!

-         Има време, ще повярваш! – Паркирах, качихме се в апартамента и още от коридора се грабнахме, както винаги. Животът ми все още не бе излязъл от старите релси, но нищо чудно в някой близък ден да дерайлираше.

 

 

 




Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 1431019
Постинги: 936
Коментари: 767
Гласове: 1551
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031