СИМПАТИЧЕН  РАЗБОЙНИК

-         Че си разбойник, разбойник си! – вдигна чашата с ментовка поп Стани, отпи и се облиза. Срещу него на масата седеше младият даскал Жечо Тонев и се правеше, че разглежда една от двете, взети от библиотеката книги. Той вдигна поглед и безразлично запита:

-         Що да съм разбойник, дядо попе?

-         Нали те виждам аз, как сновеш всеки ден до селската библиотека! Ама не книгите те интересуват, а хубавата библиотекарка! Виждам аз, как я гледаш…!

-         Че как я гледам?

-         Както гледа гладно куче, закачена нависоко наденица! Още малко и лигите му ще потекат от мерак!

-         Стига, де! Виж, какви глупости говориш! Аз съм женен човек!

Поп Стани се плесна по големия корем и се засмя:

-         То едното не пречи на другото! Жената си е за в къщи, а хубавото моме от библиотеката за десерт! А?

-         Засрами се, дядо попе! Не ти прилича, да ги говориш такива! Ти на баба попадия така ли изневеряваше някога?

-         Аз и сега бих изневерил чедо, ама няма с кого! А като млад, що булки съм изповядал …! Здраве да е!

-         Ей, дядо попе! Теб ментовката май те хвана, а? Тая чаша коя е по ред?

-         Нищо работа! Четвъртата ментичка пиввам! Тъкмо вече и усещам сладостта!

Даскалът поклати глава и упрекна светия отец:

-         Право казват хората, че от поповете дори дяволите бягат!

-         Ще бягат, я! Като им покажа светия кръст! – извади изпод расото си голям сребърен кръст попа и го тикна под носа на даскала, за да го целуне. Той обаче се дръпна и забеляза:

-         Не е хигиенично, разни хора да целуват кръста! Може някой да е болен и да зарази другите!

-         Разбрала патка от суроватка, че и ти от църковна утвар! Кръста е сребърен, момче! От среброто микробите умират! Язък, че си учил висше!

-         Ех, дядо попе! Май не аз, а самият ти си разбойник! При това дърт разбойник!

Поп Стани се ухили и смигна:

-         Може и да си прав, но признай, че съм симпатичен разбойник! Като ти приказвам, не ми се сърдиш, нали?

Даскалът поклати глава:

-         Може ли човек да се сърди на дете, луд, пиян или на поп Стани? Между тях разлика няма!

Отвън избуча автобусът, който отиваше към града и спря на спирката. Жечо Тонев стана, взе под мишница книгите и махна с ръка на попа. Отчето благо се усмихна и го прекръсти. Щом даскалът се качи и автобусът потегли, по тротоара с чевръста походка мина библиотекарката. Попа я проследи с поглед и въздъхна:

-         Ех, да бях млад сега….!

                                                                          Красимир  Бачков