КРАЯТ НА МЕЧТАТА
Имаше едно местенце зад блока, където се образуваше ниша и Киро – Гащиризона бе прибрал колата си. Това бе стар „Опел – Сенатор“, останал в наследство от чичо му, но не беше в движение. От няколко години той го ремонтираше и влагаше всеки спестен лев, за части и оборудване. Макар и стара, колата изглеждаше прилично, само дето все още не бе завършен двигателя.
На седемнадесетия етаж в същия блок живееше Скуби, дванадесетокласник и абитуриент тази година. Той бе пъпчив, глупав и адски нахален. Заедно с още две момчета на неговата възраст, те често ходеха зад блока да пушат цигари, без да ги видят съседите и родителите им. Иначе в училище пушеха без да се крият, но тук Скуби не рискуваше. Баща му Петко караше валяк и тежеше сто и тридесет килограма. Шегуваше се, че гайките с размер до тридесет и шест, си ги отвива на ръка. Като се качеше на валяка, внушаваше повече респект, от президента на държавата. Иначе бе кротък човек и голям веселяк. Все закачаше Гащиризона за колата. Скуби се опитваше да му подражава, но шегите му бяха плитки и никой не се смееше на тях.
В началото на май, най – после Гащиризона запали двигателя и изкара колата на паркинга. Де що съседи имаше отвън се събраха, за да гледат, как старата антика се движи. Бе късен след обяд и тъкмо се връщаше от работа бащата на Скуби. Той помоли гордия собственик да го повози и се намести на предната седалка. Гащиризона подкара по късите улички, между блоковете, защото все още колата не бе регистрирана. Лимузината вървеше безшумно, возеше меко и Петко не издържа, да не я похвали:
- Първо мислех, че ще пропадна на асфалта, но като тръгна разбрах, че не си губил времето си напразно! Браво!
- Ако щеш вярвай, това е единствената ми реализирана мечта, съседе! – призна Гащиризона. – Като по-млад се лъжех за какво ли не, но разбрах, че много не ме бива с постигането на мечтите си. Исках да стана пилот на самолет, но станах шофьор на камион. Исках да се оженя за едно момиче от съседния клас в училище, но нацелих тази отрова жена си! Исках да имам син, а ми се родиха две дъщери, изцяло копия на майка си! Когато чичо си замина и ми остави тази кола в наследство, се зарекох да я стегна! От малък я харесвах и макар да ми струваше цяло състояние, накрая успях! Остана само да я боядисам и ще стане като нова!
- Колко ти струва всичко до сега? Правил ли си сметка?
- Малко повече, от една нова „Дачия“! Всички части са оригинални!
- Браво! Наистина си постигнал мечтата си! А за дъщерите си не съжалявай много! Моят дръвник като е момче, да не мислиш, че умирам от радост? Глупав, мързелив и с голяма уста! Как ще се оправя от тук нататък в живота, не ми стига ума! И представи си, приискало му се, да си поживее още пет години нахалникът! Едва върза тройка в дипломата и си наумил студент да става!
- Защо се чудиш? Те сега в университета приемат и с двойки! На дъщерите ми им остава още два – три години, да завършат средно, но отсега едната бълнува за медицина! Докторка щяла да става, че много пари вземали лекарите! Да отвори биологията, да прочете и научи нещо и през ум не и минава, но мераците и велики!
На следващия ден Гащиризона закара колата, да я боядисат. Когато след три дни я прибра, съседите гледаха учудени. Старият „Опел – Сенатор“ се бе превърнал в изключително красив автомобил. С новата, кожена тапицерия отвътре изглеждаше по-престижно от няколкото паркирани „Мерцедес“ – а наблизо. Естествено, Гащиризона вече я спираше, заедно с другите коли пред блока. Към края на май Петко покани съседа си у дома. Пиха по една ракия няколко пъти и се разбраха, на абитуриентския бал той да кара Скуби с колата си. Много поласкан, Гащиризона се съгласи и отказа заплащане на услугата. Заяви, че за него ще е чест и голяма гордост, да иде на бал, заедно с новите, хубави коли на останалите абитуриенти.
В деня на бала, колата бе украсена с пъстри балони и готова за празника. Когато към нея приближи Гащиризона, никой от блока не можа да го познае. Сега бе облечен с нов, сив костюм, зелена вратовръзка и позлатени слънчеви очила на очите. Събраха се доста хора, за да изпратят Скуби и когато той се появи, в новите си одежди, баща му само тъжно поклати глава. С облеклото си абитуриентът бегло напомняше на Елтън Джон, но доста пародийно представен. Петко изгледа жена си и въздъхна:
- Все едно Гащиризона отива на бал, а нашият дръвник се облякъл като педал!
- Стига, бе Петко! Що говориш така за детето? – сръга го жена му в ребрата.
Преди да влезе в колата, Скуби се подпря на нея и извади пакет цигари. Погледна боязливо към баща си, но майка му сигурно го бе хванала за лакътя, да не мърда. Петко се ухили накриво, особено когато към сина му се доближи другия абитуриент от съседния блок, с който заедно щяха да ходят на бал. Другото момче носеше голям кашон, който внимателно намести на задната седалка. После извади запалка и щракна под носа на Скуби. Двамата абитуриенти влязоха в колата със запалени цигари. Отстрани близките им правеха снимки, записваха с видеокамери и се радваха. Момчетата свалиха стъклата на задните прозорци и започнаха да крещят:
- Едно, две, три ……. Дванайсе! Уууууууууууууууууууу!
Петко махна ръката на жена си от лакътя и изръмжа:
- В училище май само това научиха – да броят до дванадесет!
- Стига и ти, де! Да не е само нашият така! На всички сега не им се учи много! Нали има компютри? Що да се презорват, децата?
И докато двамата си говореха и колата бавно се отдалечаваше, изведнъж от отворените и прозорци се чуха трясъци, излезе пушек и абитуриентите, заедно с Гащиризона изскочиха от нея. В купето присвяткаха огнени букети, гърмяха бомбички и се чуваше свиркане от изстреляните ракети, като на война. За миг колата бе обхваната от пламъци. Двама съседи извадиха пожарогасители, за да помогнат за потушаване на огъня, но ги отпуснаха съкрушено. Огънят тъй бързо бе обхванал колата, че те дори не можеха да се доближат до нея. До Петко един мъж изпсува ядосан:
- Казвах му на нашия тиквеник, да не взема тия фойерверки, но той не! Отговорник бил за илюминациите! Как ще я плащаме тая кола, ума ми не стига! Ах, ако го пипна! Такива илюминации ще му дам, че ….!
Петко, който до момента гледаше с широко отворени от учудване очи, сега ги присви, стисна зъби и затича към сина си. Щом го видя да иде заплашително към него, Скуби хукна да бяга, а след него и другия абитуриент. Тримата се носеха като торпеда из междублоковото пространство, прескачаха пейки и кофи за боклук, а съседите и роднините продължаваха да снимат с камерите. Към изпращачите бавно приближи Гащиризона и въздъхна:
- Добре, че поне ни заснехте! Не всеки може да се похвали с това, че след време ще може да гледа края на единствената си мечта!
Красимир Бачков
