НЕЩО  ЗА  ИСТИНАТА

         За мен истината е като въздуха! Не мога без нея и каквото и да си говорим, все трябва да е истина! Дори човек да лъже, трябва да е някак истински…!

         Ето, вчера гледам по телевизията премиера! Един такъв реалистичен..! Сигурно има сто и двайсе кила и не може да си обърне главата назад, затова като вълк обръща цялото си тяло. Като започне да лъже тоя човек, съвсем се забравя! И лъже ама, като дърт циганин или комунист! Чудя се, за какво не излъга в петминутната си реч! Впрочем, той е направо гениален, защото нито една истина не чух да излезе от устата му! Обаче лъже и сам си вярва или поне се прави, че е така.Да ти е драго, да го накълцаш на стръв за риба!

    След него заговори един от министрите му. Обаче не струва, защото не  е  убедителен. Лъже и не си вярва, завалията! Подсмихва се като дете, току що напълнило памперса и разтяга  едни локуми до хоризонта. Иде ти да го сриташ отзад, че да не мисли хората съвсем за будали.

     След тях се показа някакъв доктор, на който всеки евреин трябва да измие краката и да изпие водата после. Иска да печели от всичко и всички, защото в него е скалпела и не пуска никого, без да му пусне кръвчица. Толкова е безсрамен, че проститутките на околовръстното са като деца от детската ясла, в сравнение с него. Чак те кара да съжаляваш, че не е пред теб, да му размажеш наглата, крадлива мутра!

    И за да не ме нерви повече  тоя телевизор, го изключих! Излязох на терасата и заразен от лъжите по телевизора, споделих на съседката, която в момента пушеше цигара на съседния балкон.

-         Ако знаеш Дочке, какво гърне с имане изкопах онзи ден! Само жълтици и разни украшения! Чудя се, къде да продавам тия ценности сега!

Тя ме изгледа с едно присвито око и каза:

-         Много рано си се напоркал днес, бай Милчо!

Аз я изгледах пренебрежително и отвърнах:

-         Само ще ти покажа нещо!

Влязох в стаята и изкарах бохчата със скъпоценности, приготвени специално от мен за една кино продукция. По професия съм реставратор, но реставрирам предимно грънци през лятото. Разгърнах бохчата и съседката зърна отдалече лъскавите дрънкулки. Колкото и да не вярваше, изведнъж се ококори. Загаси фаса и надникна тъй, че се уплаших да не падне от терасата.

-         Аз само се шегувам, бай Милчо! Ти не ми забелязвай, де! Що не дойдеш при мен, да помислим по въпроса? Направила съм една вишновка…! Божествен вкус! Ще пийнем, ще поговорим и ще измислим нещо!

-         Става, булка! – скланям уж насила.

  Вече две седмици обмисляме как да продадем ценностите, дето ги нямам. Съседката е двайсе и три години по-млада и дава всичко от себе си, за ми бъде от полза. Вчера счупихме кревата от гимнастики и трябва да се харча за нов сега. А тя продължава да вярва, пущината! Вече е нагласила една вила на брега на морето, с хамак за мен и люлеещ се стол за нея в градината. Прави сметка, къде по-напред да идем на екскурзия – на Хаваите, на Канарите или в Египет. И хич не ми се мисли, как  ще реагира, когато един ден и кажа, че са откраднали бохчата със скъпоценности..! Защото илюзиите са по-важни за хората, от действителните неща! Истината приятели, е като топлата вода – измива всичко и не се знае, какво ще се покаже отдолу! Затова трябва да я ценим и спестяваме.

                                                                               Красимир  Бачков