ПОНЯКОГА.....!
Понякога целият свят сякаш е станал с краката нагоре! Обикновено вежливата ти съседка, при среща те подминава със сърдита физиономия, колегите на работа се заяждат без основателна причина и дори родните ти деца се ръбят и спорят с теб, сякаш си най-големият им враг.По някое време започваш да се питаш, дали пък грешката не е в самия теб.
Тази сутрин карах към болницата. От месец влача един грип, който накрая се превърна в пневмония. Завих в тясната уличка към входа на болницата и край паркираните вляво коли, се насочих към паркинга. В този момент пред мен изскочи нова зелена Тойота и ми препречи пътя.Аз бях в правото си на пътя, а той просто трябваше да даде леко назад вляво,за да се разминем.Да, ама не! БЪЛГАРИНЪТ с новата кола, най-спокойно си остана на мястото,явно с намерението аз да се върна по цялата уличка назад, за да мине той. В друг случай можех и да отстъпя,защото по принцип ненавиждам глупаците,но зад мен се появи микробус,а зад него и други коли. Всички те засвириха с клаксоните си и какафонията стана невъобразима. Това продължи цели седем минути,от съседните магазинчета наизлязоха хора и стана сеир.Появи се и полицай,който учудващо възпитано накара балканският инатчия с новата кола, да върне назад. Вече принуден, той с явно нежелание дръпна колата и когато се разминавахме, ми се озъби:
- Ти къде се вреш с тая трошка,бе?
За уточнение ще поясня,че моята кола е Пежо 205 дизел,с много мека возия,разход извън града 4,7 л. И градско 5,5 л. Вярно,че е 19 годишна,но съм убеден,че е в перфектно състояние,защото си я поддържам добре.Факта обаче,че е стар модел бе достатъчен, олигофренът с новата Тойота да си мисли,че той има предимство на пътя. И сега вече не питам, защо има толкова много катастрофи по пътищата, с толкова невинни жертви! Докато в България над законите са парите и елементарната бруталност и простащина, не в Европа, а и в САЩ да ни приемат,все тая! Като народ ние сме невъзпитани в по-голямата си част и 18-годишният див капитализъм, който насила ни наложиха, показа най-мерзкият си и гнусен вид. С нокти и зъби, с лакти и ритници, сегашните „първенюта” си проправят път в политиката, бизнеса и дори в най-дребните пречки на живота. За тях е по-важно те да са отгоре „на всяка цена”,независимо колко ще струва това на тях, или околните. И се питам съвсем наивно, каква в случая е разликата между нас и животните в джунглата! Трудно ми е да си отговоря,затова се утешавам със заключението, че .......ПОНЯКОГА и ние се държим като хора!
Красимир Бачков
Хареса ми постинга много! А финалът е прекрасен!