Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04 18:42 - ДИВАТА
Автор: jitanosten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 136 Коментари: 1 Гласове:
1




ДИВАТА

 

         Момичето бе младо и хубаво. Щом стъпи на поляната, то свали всичките си дрехи и се огледа.  Като видя, че няма никой наоколо, то легна на земята и започна да се търкаля по тревата. Както си седеше на чардака, Дочо забрави, че е на петдесет и пет години, надигна се от отоманката и пое дълбоко въздух. Всичкият въздух край него бе свършил, за разлика от мерака му, който изведнъж бе шупнал и го затискаше целият. Той слезе по стъпалата до двора и пристъпи към девойката.  Както се търкаляше, тя спря пред краката му и сложи ръце пред голите си гърди.

-         Ей! Какво правиш тук?!

-         Ти какво правиш тук, моме? – отвърна той, а очите му запламтяха от желание. Приличаше и се усещаше като вълк, пред младо агне.

-         Дойдох да си видя сянката! – отвърна момичето.

-         Каква сянка?

-         Моята! Нали на Еньовден момичетата трябва да се отъркалят в росни билки, за да видят сянката си! Ако е цяла, ще са здрави, а ако е наполовина, не е на хубаво!

-         Ти видя ли я?

Тя се изви като риба, погледна го изотдолу и  простена:

-         Как да я видя, като ми пречиш? Скоро ще изгрее слънцето, а ти си го засенчил!

Дочо се наведе и я погали по косата. Очите и се разтвориха и го погълнаха. Възрастта и всичко друго, за миг загубиха смисъл и значение. Те бяха просто една жена и един мъж. Тя го приласка и пое, а той се отпусна върху нея с цялата тежест на желанието си. В миг се превърнаха в едно цяло и смачканата трева под тях замириса силно. В екстаз Дочо заръмжа като звяр, а момичето се извиваше под него с цялата си женска същност, за допълване и зачеване.  Минути по-късно и двамата се отпуснаха на тревата, тежко дишащи и заморени. Магията бе свършила и изгрева разкриваше цялата омая на греха им. Дочо се извъртя на една страна и видя, колко набъбнали бяха зърната на гърдите и. Той се наведе над нея и ги засмука с неочаквана за него нежност. Опитваше ту едното, ту другото, докато накрая не я сръфа, точно като вълк. Тя го прегърна с желание и двамата се затъркаляха по тревата с настървението на диви животни.

         Когато след час тя се облече, Дочо изръмжа, че я приема като самодива и запита как се казва. Момичето го изгледа под вежди, отметна кичур паднала коса пред очите си и промълви:

-         Не съм самодива! Аз съм само Дива! Вярно, името ми е друго, но не ти трябва да го знаеш! По-важно е, че ще станеш баща на детето ми! Това ти стига! И не ме питай за нищо повече!

Когато някъде към обяд Дочо наряза крехка краставица и си наля чаша сливова ракия, преди да отпие се запита, истина ли бе това, което се бе случило рано сутринта. В неговото затънтено село на края на света, бе дошло като от бляновете му младо и красиво момиче, бе прескочило ниската каменна ограда и се бе отъркаляло на ливадата в двора му. За случилото се след това дори не му се мислеше. Все едно се бе сбъднал някой от сънищата му с отворени очи. Той глътна ракията наведнъж и се усмихна.  Животът му бе поднесъл най-красивият подарък, за който можеше да си мечтае изобщо. Той се надигна, сложи разтворени шепи пред устат си и викна с все сила:

-         Дивааааа! Ако те има, ела при мен! Чакам тееееееее!

Само ехото  откъм Илчов баир му отвърна. Самотата на юнският следобед го затисна и той се отпусна на отоманката.  Още един сбъднат сън го караше да се чувства жив и му даваше надежда за утрешния ден. Кой знае, можеше да  посрещне това утре с някой до себе си, за да бъде света по-завършен и смислен…! Дочо вдигна очи и загледа небето. Там някъде между облаците се опитваше да открие отговора на въпроса, защо е на тази земя, а тук долу, на омачканата от сутрешната любовна среща трева, бе отговора. Нужен му бе само малко кураж, за да свърже двете илюзорни реалности и да ги събере в едно цяло. Той затвори очи. След малко щеше да е готов….!

 

                                                                           Красимир   Бачков

 




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. born - Както би се изразил Радой Ралин :
24.04 15:47
Философско - етично,
магическо - еротично !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 524810
Постинги: 487
Коментари: 451
Гласове: 1112
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031