Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05 19:08 - САКАТИЯТ
Автор: jitanosten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 252 Коментари: 0 Гласове:
3




САКАТИЯТ

 

         Всъщност, физически той бе по-здрав от повечето свои набори. И сега можеше да пробяга километър – два, но заблуждаваше останалите, че може да измине десет, без проблем. Беше си измислил образ, в който почти вярваше и който натрапваше на всички непознати, като реален. В крайна сметка никой не можеше да докаже, че това, което споделя не е истина. Трябваше или да го приемат, или да го отхвърлят. И понеже за никого той не бе особено важен, легендата му минаваше за истина. Така си живееше открай време сам, винаги нащрек, като вълк – единак. Макар в младостта си да бе създал семейство и дори деца, той винаги бе сам. Дори с тях, дори да успяваше понякога да събере няколко свои познати на софра, по някакъв повод, той ги изтрайваше докато бе веселбата, а после с нетърпение чакаше да се махнат, за да остане пак сам. Това му бе наследство от детството. Защото то не бе никак леко. Родителите му бяха строги хора. Налагаха със сила своите разбирания за живота на него и брат му, и не понасяха критика или друго мнение. Постепенно изваяха собственият му характер, подобен на техните – суров, аскетичен, без много чувства и емоции. Тяхното мнение бе меродавно, тяхната правда бе единствената! И той навлезе в живота подготвен, без много илюзии, но с хъс за постигане на високи цели. Разбрал навреме, че не е особено интелигентен, той се опита да се задържи в златната среда за всичко. Така, като минаваше за скромен, той стигна до максимума, на който бе способен. В кариерата си получи дори повече, отколкото заслужаваше, защото никога не успя да се раздаде за нещо докрай. Каквото и да започнеше да прави, винаги оставяше процент съмнение и неувереност, а те му пречеха да стигне до онези върхове, които биваха достигани от по-лудите му колеги. Дори по-глупавите от него успяха да се издигнат до по-високи постове, да спечелят повече пари и да създадат успешни семейства. Защото можеха да признаят грешките си и да реагират простичко, човешки, като всички нормални хора. При него това не се получаваше. Той се свиваше като охлюв от всяка рязка дума, от всяка истина и предпочиташе да се скрие в черупката си, вместо да говори и защити себе си, и разбиранията си. През годините се бе оформил почти като социопат и на тази зряла възраст, не можеше и не искаше да се промени. Самотата му тежеше, но в редките случаи, когато други хора се завъртаха в неговата орбита, той успяваше да ги отблъсне с нелогичното си поведение. За събиране един – два пъти на маса ставаше, но за друго не! Той си бе самотник по природа и такъв щеше да остане до края си. Сам по себе си не бе лош човек, но тежкият му характер не оставаше въздух за други хора край него. Останал сам със себе си мечтаеше, както някога като дете, но си даваше сметка, колко илюзорно е всичко и как ще си иде от този живот, не успял да стигне, дори на километър от мечтите си. В редките случаи, когато живота го срещаше с читави хора,  той се държеше като равен с тях, помагаше, беше точен, до един момент, когато го опознаеха. След това те разбираха, че той е инвалид, че е душевно сакат и гледаха да се дръпнат настрани, защото всеки недъг отблъсква нормалните хора. Особено го болеше, когато жените бягаха от него. Тяхната интуиция бе силна, неговата ревност – жестока и естествено нямаше как, той да задържи жена до себе си. Дори мъжете, които се опитваха да бъдат приятели с него, не успяваха да го изтраят. Идваше момент, в който той разваляше всичко. Убеден в собствената си правота и като не можеше, и не искаше да обсъжда мислите и постъпките си, той предпочиташе да зарови глава в пясъка и да замълчи. От живота бе разбрал, че когато мълчиш не рискуваш да кажеш нещо излишно или грешно. Че ако някой настина държи на теб, ще ти прости и въпреки всичко, нещата  ще продължат по старому. Обаче никой никому не бе длъжен за нищо, а ако се чувстваше такъв, ситуацията дори се изостряше. Обикновено хората правеха това, което им е приятно или от което имаха полза, а избягваха излишните условности. Животът сам по себе си не бе толкова сложен и ако изкуствено някой го правеше такъв, този някой обикновено губеше.

         Впрочем, край нас има доста подобни индивиди! Стига човек да се огледа и ще разбере, че край себе си има поне по един подобен, душевно сакат тип, на когото няма как да помогнем……….!

 

                                                                   Красимир   Бачков




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 556002
Постинги: 520
Коментари: 461
Гласове: 1139
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930