КАКВО ДА НАПРАВИМ?
Този прост въпрос си задават всички българи, които не искат да гледат с безразличие, как български и чужди мародери разграбват и унищожават държавата. Вече на всички е ясно, че не може да се заимства наготово определен европейски модел, защото разликата между нас и останалите европейци е огромна като пропаст. Остава да помислим какво реално може да се случи, за да покажем и ние на света, а най-вече на себе си, че не сме толкова заспали и асоциални като хора.
Не само у нас, но и по света се забелязват уклони към финансова независимост на групи хора, или отделни индивиди. Създават се политически и икономически лобита дори в Брюксел, които се грижат за частните корпоративни и монополни интереси на определени фирми, естествено срещу заплащане под една или друга форма. Държавите вече не са това, което бяха. Деградацията на държавността се изразява най-вече в страни като нашата, където слабото възпитание, липсата на респект и уважение към семейството, официалната власт, та до елита за управление на страната, са само първите крачки към една узаконена анархия. Безобразната корупция на всички нива, незачитането на писани и неписани закони, и особено демонстрацията на безнаказаност от страна на престъпниците, карат обикновените граждани на държавата да свеждат глава и да търпят. Точно както са го правели по време на турско робство, но без оправданието, че са официално поробени. Положението на българите е особено трагично, защото не реагират за да се освободят от социалния и политически гнет. След като няма бунтове, протести и сблъсъци между обикновените граждани на страната и органите на официалната власт, наблюдателите от чужбина смятат, че положението е все още търпимо и тия хитреци – българите, явно имат други начини за оцеляване и увеличаване на доходите. След като политиците са толкова изобретателни в „усвояването” на чужди пари, най-вече за собствения си джоб, предполага се, че и хората от народа все някак му намират колая. В този смисъл, докато не се вдигнем всички обикновени българи срещу организираната престъпна политическа върхушка и не я прогоним с камъни от Народното събрание, никой няма да ни обърне внимание, нито да ни съчувства. На чехите, немците или французите им е все тая, ако ние мълчаливо страдаме и дори не показваме по някакъв начин, че положението е вече нетърпимо. Давам си сметка, че благодарение на турското, а след това и на комунистическото робство, ние сме изградили някаква паталогия, неразбираема за обикновените граждани на европейските държави. Поговорката „Преклонена глава, сабя не я сече!” до голяма степен описва сегашното мълчаливо стенание на хората. Като оставим настрана личните си недъзи, бих фиксирал няколко отправни точки за начало:
1. Приключваме с оплакванията, черногледството и пасивното оплюване задочно на виновниците за лошото ни икономическо и социално положение. Ние сме не по-малко виновни с бездействието и безразличието си, спрямо кражбите, корупцията и престъпността в държавата. В крайна сметка не сме деца, на които все някой друг да бърше сопола. Време е да проумеем, че НАШИЯТ живот зависи преди всичко от НАС!
2. Подтискаме вродения български гении на завистта с едничката цел, да се огледаме и изберем истински стойностни хора, които да ни водят в борбата за свобода, достоен живот и нормална държава. Такива българи има достатъчно, просто трябва да си отворим очите и да ги видим!
3. След като в страната има организирана престъпност, картелни и монополни обединения, съюзи на етническа или религиозна основа, партии и движения за заграбване и консумиране на властта, ВЕЧЕ Е ВРЕМЕ и останалите обикновени, нормални българи да се съюзят. Разпиленият по различни партийни фракции електорат се манипулира и управлява изключително лесно. Ако успеем да се обединим по някакъв начин, заради някого или с някакъв повод, вече ще сме победили наполовина!
4. Ако вече имаме стойностни водачи, да им вярваме и стоим зад тях в преследване на целта си! Да съберем смелост да се изправим срещу репресивните апарати и мафиотските структури на сегашната държава на анархията!
5. ЗАЕДНО да спечелим определени избори, а ако бъдат фалшифицирани те от сегашните сатрапи, да излезем на улиците и да си извоюваме правото със сила! Ние сме повече, правото е наше и няма защо повече да търпим досегашното мафиотско статукво!
Всеки знае, че „Сухо дупе, риба не лови!”. Ако ние не реагираме, нищо няма да се промени нито в обществен, нито в личен план за никого. Всъщност промяна ще има – от ден на ден положението ще се влошава, докато изчезнем от географската карта и като територия на българите. Политиците умишлено са конфронтирали циганите срещу българите, с помощта на паразитната социална политика, която реализират през последните двадесет години. Ако успеем да съюзим двата етноса, в името на една по-загрижена за всичките си граждани държава, почти сигурно е, че може да успеем в похода си към ИСТИНСКА ДЕМОКРАЦИЯ! Тогава Европа и останалия свят ще ни подкрепят безусловно. Защото има и начини, и лостове, и механизми, с които да се осигури работа на всички в държавата, а от там и на достоен живот. Как може Китай, който е с население милиард и триста милиона, да осигурява работа на народа си, а ние да не можем?! Сегашната зависимост на хората от червените барони е изкуствено създадена. Тя може да бъде разрушена, както може да се върне поне част от заграбеното, било в пари, било като ресурси или земя.
И последното, което смятам за изключително важно, са ВЯРАТА и КУРАЖА! Досега комунистите и мафиотите успяха да отчаят и обезверят тотално народа. На това се дължат нашите беди, на това се дължи и тяхното господство. Ако променим нещата, път към по-добър живот ще намерим!
Красимир Бачков
