1. 2. ЗА РИБА
Знаех си, че полицай и лопата са две несъвместими неща. Сутринта, като отидох да взема баджанака за риба, го сварих да хърка здраво. В градината се виждаха изкопани точно два квадратни метра почва, а встрани от тях забит стоманен шиш, с вързан кабел за него. Имаше и буркан от компот, с надупчена капачка, където вероятно се намираха червеите. Отворих го, а вътре се бяха усукали дебели като макарони червеи. Влязох в къщата и раздрусах Весо. Той се опули, потърка очи и с мъка се надигна:
- Май съм хванал мускулна треска от копането снощи!
- По-скоро си хванал сънна треска, щото изкопаното в двора е точно, колкото котката изравя, за да си зарови акото!
- Хайде стига, де! Видя ли, какви змейове съм извадил вместо червеи?
- Видях! Ама, си го направил с електричество! Пак добре, че не те е праснал тока!
- Трябваше да видиш, как изскачаха като свредели от земята, като им пуснах 220 волта!
- Да тръгваме, че слънцето е вече високо!
- Докато не си подложа на стомаха, никъде не тръгвам! Я да видя, кокошките колко яйчица са снесли тази сутрин!
Баджанака отиде в курника и се върна с пълна шапка яйца. Включи газовия котлон, сложи един голям тиган, отряза дебело парче сланина и го пусна да се пързаля вътре. После започна да чупи пресните яйца и да ги пуска в тигана. Излязоха точно петнадесет, а в добавка той наряза една петълка суджук сред тях. Докато яйцата се пържеха, Весо слезе в мазето и се върна с голяма, изпотена кана, пълна с червено вино.
- Не ме гледай, а сядай да хапнем! – подкани ме той.
Бях закусил с един скромен кроасан и се изкуших да споделя закуската му. Той наръси яйцата с шарена сол, раздели ги наполовина с вилицата и започна да лапа. Докато аз хапнах два пъти, той омете своята половина. Оставих му останалите яйца, а той изобщо не чака и ги омете. После надигна направо каната и адамовата му ябълка започна да отброява глътките, с които виното изчезваше в търбуха му. След това свещенодействие баджанака се усмихна доволно и благо рече:
- Вече може да ме водиш за риба или където щеш! Дойде ми душа на място!
Качихме се на джипката и не след дълго се спуснахме към стената на близкия язовир. Докато аз оправях такъмите, баджанака се бе покатерил на покрива на джипа, от където огледа целия язовир. Хвърлих четири въдици и разпънах сгъваемото столче, за да седна, но Весо ме подкани:
- Не си губи времето с тия въдици! Рибата ни чака вече!
- Какви ги говориш? Теб май те хвана виното? – отвърнах, но той ме хвана за ръката и посочи:
- Виждаш ли оная гумена лодка отсреща?
- Виждам я, разбира се!
- Още снощи са пуснали мрежи, гадовете! Сега влизат, за да ги съберат! Пали джипа и карай към тях!
- Защо? Какво ще правим?
- Карай и ще видиш, как се хваща риба!
Подкарах и успяхме да стигнем, точно когато лодката излизаше с обрани мрежи, в които се мяташе доста риба. Весо слезе от джипа, изтри си челото с длан и сложи полицейската си шапка. Приближи до брега, извади документите си и се представи:
- Полицай втора степен Мазнев! Документите за проверка, молим! И дайте да видим, какви са тия мрежи посред бял ден?
Двамата бракониери го изгледаха мълчаливо, изтеглиха лодката на брега и слязоха от нея. По-възрастния предложи:
- Хайде да се разберем, старши! Даваме ти рибата и ни оставяш на мира! Става ли?
Баджанака се почеса по носа, усмихна се накриво и отвърна:
- Ако питаш мен става, но идваме тук по сигнал! Няма как да претупам нещата! Вие не веднъж сте бракониерствали в тоя язовир! Вече са ви засекли няколко пъти и дори са ви заснели с фотоапарат! Ако ви пусна сега, все едно да си ритна трудовата книжка! По закон трябва да ви конфискувам мрежите, рибата, лодката и колата!
Бракониерите се спогледаха, нещо си пошепнаха и този път по-младия се усмихна по-криво и от баджанака:
- Добре, де! Хванали сте ни, но сме успели да избягаме! Оставяме ви мрежите, рибата и лодката! Обаче сме духнали с колата и в суматохата дори не сте видели номера, а? Така бива ли?
Баджанака отново си почеса носа и сви устни:
- Абеее …..! Може и да мине номера, ако в бързината изпуснете петдесе – сто лева!
Двамата бракониери започнаха да бъркат по джобовете си, събраха четиридесет и седем лева и смирено ги положиха в краката ва Весо. Той се наведе да ги вземе и изръмжа:
- Докато се обърна, да ви няма!
Мъжете скочиха в колата и с мръсна газ изчезнаха. Баджанака се ухили широко и ме покани да се кача в лодката. После, докато гребяхме ми обясни:
- Ето, така се лови риба, баджо!
След като гребахме десетина минути, стигнахме мястото, където бях хвърлил нашите въдици. Изтеглих ги и на една от тях видях, че се бе хванала малка каракуда. Откачих я от въдицата и гордо я показах. Весо великодушно се усмихна и ме подкани да отдуем лодката, да съберем рибата от мрежите и да си ходим. Така и направихме.
Щом се прибрахме си разделихме рибата и напълних фризера с моята част. Останалата я смляхме на кайма и опържихме рибени кюфтета. Докато хапвахме и надигахме малките бомбички „Шуменско“, баджанака запита:
- Видя ли, какво значи да си добър професионалист? Човек като си разбира от работата, всичко му се подрежда от раз!
Съгласих се и баджанака ми се издигна в очите. Всъщност, той далеч не бе за подценяване. Но, когато предложи да ме заведе на околовръстното шосе, за да се възползвам от прелестите на магистралните проститутки безплатно и за негова сметка, твърдо отказах и станах да си ходя. Човек никога не можеше да знае, от коя трънка щеше да изскочи заек!
Красимир Бачков
Аз немам президент!
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...