Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09 16:17 - ЧИГА
Автор: jitanosten Категория: Забавление   
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове:
2




ЧИГА
/ Всички прилики с хора и лица са случайни! /
Преди години Ясен бе уловил с мрежа една чига. Беше на палатка в залива „Болата“ и всяка вечер хвърляше три мрежи за риба. На сутринта ги вадеше и винаги бяха пълни с различна риба. Най-много се хващаха скорпиди и попчета, но понякога влизаше и по-едра риба. Така се случи да хване две едри морски пъстърви, малка моруна и сравнително голяма чига. След като изяде чигата, той реши да направи от главата и трофей. За целта я вари до тогава, докато остана само костта на главата и дългата и човка. След това я лакира и закрепи към специална поставка от плексиглас. Получи се интересно украшение. Той го нареди на видно място на библиотеката и винаги, когато имаше гости им обясняваше с гордост, как сладководната чига може да бъде уловена в Черно море.
Отдавна Ясен бе спрял да се подвизава като риболовец. Сега зареждаше с риба ресторантите в различните курорти, със собственият си микробус. Купуваше рибата от рибарите, а после я носеше на място със завишена цена. Печелеше в пъти повече, отколкото самите рибари. Беше осъзнал елементарното правило, че от търговия се печели повече отколкото от труд. Така един ден през юли, той се оказа в голям комплекс от няколко ресторанта към хотел, на известни столични мутри. Беше пренесъл няколко лонди с различна риба и сега дърпаше последната, за да я вкара в голямото хладилно помещение. За разлика от вън, където слънцето жареше като на грил, в хладилното помещение температурата бе три градуса под нулата и Ясен реши да постои на хладина няколко минути. Вратата бе леко открехната, но по едно време се отвори и вътре надникна жена на средна възраст с дълго, конско лице и запита:
- Това тук хладилник ли е?
- Камера за охлаждане и леко замразяване! – отвърна Ясен.
- Точно това ми е нужно! – отвърна жената и влезе, като дръпна вратата зад себе си. Тежката метална врата се затвори независимо, че Ясен с един скок се опита да я спре.
- Какво направи, бе? – кресна той ядосан – Вратата не може да се отваря отвътре! Нали сега ще замръзнем тук?
- Как да не може? – самоуверено навири нос жената – Нали тук има дръжка?
- Като има, отвори с нея!
Тя опита, но дръжката се превъртя без никакъв ефект. Вратата си стоеше все така затворена.
- Ще почукаме и ще ни отворят! – направи такава физиономия тя, че на Ясен му се прииска да я цапне по лицето. Той поклати отчаяно глава:
- Можеш да чукаш, колкото искаш! Тук сме най-долу от складовете и никой няма да ни чуе! А за продукти ще слязат не по-рано от вечерта! Много добре ги знам тия мързели!
Жената го изгледа смръщено, обиколи помещението и като се убеди, че друга врата или прозорец няма, запита:
- А вие какво правехте тук и защо вратата беше открехната?
- Просто зареждах риба, както винаги. Мен ме познават и сам си вкарвам стоката. А ти чий го дириш тука, а?
Тя го изгледа надменно:
- Не ми говорете като простак! Аз съм министър на посещение в този обект! Просто се отделих от останалите, за да се поразхладя малко.
Ясен рядко гледаше новини по телевизията, не следеше много политиката и въобще не бе виждал въпросната особа. Като я гледаше обаче, не можеше да допусне, че такава грозотия би оглавила министерство, освен на кривите огледала. В главата тя приличаше на чигата, която той бе превърнал в трофей. Той седна върху голям кашон и въздъхна:
- Телефонът ми остана в буса! Ти не носиш ли телефон, да звъннем на някого?
- И моите телефони останаха в чантата ми! – сви претенциозно устни жената - А чантата ми е в колата, с която пристигнахме.
- Браво! Сега ще замръзнем тук, независимо, че вън е почти четиридесет градуса! И откъде се извря, чига такава?!
- Не ми говорете на „ти“! Надявам се, някой от придружаващите да ме потърси и намери!
Ясен поклати недоверчиво глава:
- Притрябвала си на някого!
След половин час и двамата вече зъзнеха от студ. Ясен бе облечен само с тениска, а жената бе по риза и тънко сако. Крачеха из помещението и той от време на време споменаваше майка и. Това я караше да се възмущава, но разбрала глупавата си постъпка мълчеше и се опитваше да се стопли с разходки. По едно време той взе една пластмасова щайга и започна да удря по вратата с нея. Макар при тях да се чуваше, едва ли навън това имаше ефект. Минутите течаха, а студът ставаше все по-осезаем. Ясен започна да рита с все сила вратата и изкрещя:
- Тъпа крава такава! Защо се вмъкна тук, чиго проклета? Иде ми да ти съдера задника от бой!
Вместо да отговори, жената приближи до него и му забърса як шамар. Това го учуди и ядоса. Никога в живота си Ясен не бе удрял жена, но сега му дойде някак отвътре. Извъртя и такъв шамар, че тя падна на пода. И докато той я гледаше, как се изправя и тръгва със заплашителна физиономия към него, почувства лицето си от ударената страна затоплено. Тя пак го шамароса и той и отвърна, този път малко по-леко. Двамата мълчаливо си разменяха удари, докато тя се наведе и помоли:
- Удари ме отзад, ако обичаш! Съвсем съм измръзнала там!
Той и отпра такъв здрав шамар, че дланта му пламна. Надупена, тя приближи още към него, вероятно за още загряване. И тогава, без да разбере как, Ясен я награби. В студа изведнъж се бе възбудил и жената, вместо да се дърпа, просо запретна късата си пола. След половин час двамата се отпуснаха, всеки върху различен кашон. Целите бяха зачервени и стоплени. Тя си оправи оскъдното облекло и въздъхна:
- Сега да можеше да повториш!
- Мога и да потретя, но след малко! – изпъшка той.
- Ако не замръзнем тук, обещавам да те направя голям шеф! – заяви тя. – Сигурно жена ти е голяма късметлийка с теб!
- Не съм женен! – отвърна Ясен – Не намерих време и подходяща жена до сега!
- Аз съм омъжена, но все едно не съм! С мъжа ми ни свързват само бизнес и партийни дела.
- Ама ….! Ти наистина ли си министърка?!
- Истина е, както и че ти си първият мъж в живота ми, който ме кара да полудявам от удоволствие! Я ела насам!
Точно когато се бяха загрели, дръжката на вратата се завъртя и те едва успяха да отскочат един от друг. Вратата се отвори и един от готвачите рече:
- Ама, тук ли сте госпожо министър? Убихме се да ви търсим из целия хотел!
Вече четири месеца Ясен е завеждащ сектор в едно министерство. Разполага с голям кабинет, възрастен секретар и служебен „Мерцедес“. Има предоставен ведомствен апартамент, в изискан столичен квартал. Сред модерната мебелировка има две лични негови вещи – трофей с глава от чига и снимка на една министърка до него. Като експерт върши работата си в министерството и у дома, но естеството и е строго конфиденциално и затова ще се въздържим от обяснения за него.

Красимир Бачков




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 544611
Постинги: 506
Коментари: 457
Гласове: 1129
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930