ОСАКАТЕНИ ОТ КАЗАРМАТА

В павилиона за бърза закуска, под сянката на плажна шатра седнаха двама студенти от медицинския институт наблизо. Сложиха пластмасовите чинийки с храна и надигнаха чашите с изстудена бира. Юни тази година бе много горещ. Единият от студените разгърна дебел учебник и започна да търси нещо. Другият наряза с пластмасов нож пържолата и започна бавно да я дъвче. Виждаше се, че и двамата бяха вглъбени в мислите си. В това време пред гишето на павилиона застанаха двама мъже, около шестдесетте. Те разговаряха на висок глас и всички клиенти неволно ставаха свидетели на разговора им. Щом си получиха храната, възрастните мъже седнаха на съседна до студентите маса. Шумният им разговор продължи и студента, който търсеше нещо в учебника поклати глава, и го затвори. Недоволно изгледа кресльовците и започна да се храни. Те дори не забелязаха, че пречат на околните и дори единия започна да вика:
- Аз го питам тоя новобранец: - Кой си ти бе, киртак?, а той нахално ми обръща гръб и върви, все едно се е разминал с телеграфен стълб. Трябваше да го сритам отзад, за да ми обърне внимание! Обаче, след него ден винаги ме заобикаляше, при среща! Дори се почесваше по задника, смотания кирпич! Явно съм му разказал играта! Ама, не може един прост редник да не козирува на сержант! Нали така?
- Разбира се! – отвърна другият – И при нас на катера една салага много се отваряше, но му метнахме одеялото и му натрошихме кокалите порядъчно. После лежа две седмици във военна болница, докато се оправи! И като се върна, пак се отваряше негодникът! Все говореше за справедливост, за достойнство, като че ли бе син на Ботев, копелето! Иначе беше корав и сам човек не можеше да му скочи. Но, нали сме стари кучета и знаем всякакви гадни номера, една нощ му разляхме олио, докато беше на вахта. Салагата се подхлъзна и падна, а после с наша помощ се озова във водата! Познай, при осем градуса вода през зимата, кво стана с него? Писахме го нещастен случай и така се отървахме от него! Абе, знаеш ли, че онзи ден срещнах старшина Недев?
- Онзи дебелак от домбаза ли?
- Същият! Станал още по-дебел и по-плешив! Барнал се с ленен костюм и държи на каишка бултериер. Направо ударил десятката, пича!
- Че накъде по-дебел и плешив? Той и един косъм нямаше, докато бяхме в казармата! А как се е уредил в живота?
- Ясно, как! Зет му бе в щаба на полка и го назначи за председател на търга с военна техника! Що камиони и джипки продадоха без пари на свои хора! За другите неща да не говорим! И от всякъде получава дебели комисионни! Натрупа пачка само за година! Върви го стигай сега!
- Да-а-а! – въздъхна мъжът – Само ние с тебе не прокопсахме, друже! Всеки напълни гушата, а ние не можахме да се уредим никъде! Кажи сега, как да не псуваш, а?
Другият мъж махна с ръка и без да иска събори пластмасовата чаша с бира. Взе от поставените на масата хартиени салфетки и попи течността с тях. Тъй като салфетките не стигнаха, той се пресегна и взе всички салфетки от масата на студентите. Щом започна да бърше с тях, все пак рече на студентите:
- Нали може, момчета! Стана фал, нещо!
После хвърли мокрите салфетки на земята, до падналата чаша. Студентът, който ровеше в учебника почервеня и с глух глас запита:
- Няма ли да си вдигнете боклука от земята?
- Има кой да го вдигне! Тия тук за какво са? – посочи към жената зад щанда той – Представям си, какви пари правят на ден от това капанче! Едно кебапче продават за лев и половина, а го вземат за петдесет стотинки! Бирата не струва и лев, но ни дерат с три лева на чаша! Ей, всички тарикати се оправиха в живота, само ние лапаме мухите! Само едното ранно пенсиониране дето ни остана и долу – горе приличната пенсия! Сега трябва да бачкаме охрана, за да сме чат - пат добре! Нали, друже?
Приятелят му кимна:
- Сегашните кво знаят? Ние едно време защитавахме държавата, лишавахме се от удоволствия, щото в казармата такива няма, а тия видяха сметката на България! Няма казарма, няма отговорности, нищо няма! Само педали и джендъри гледам напоследък! Виж тоя левчо, къде те кара да чистиш! Изроди се поколението, ей!
Студентът подаде учебника на приятеля си, изтри си ръцете с книжна кърпичка и пристъпи към кресльото от съседната маса. Ловко го стисна встрани на шията и тихо нареди:
- Ако не си вдигнеш боклука, след минута ще получиш недостиг на кислород в мозъка и после край….!
Кресльото се наведе и вдигна пластмасовата чаша, заедно с мокрите салфетки. Едва успя да направи две крачки до коша за боклук встрани, където студента го пусна. После двамата студенти тръгнаха надолу по улицата, а възрастния мъж седна отново на стола си. Изгледа недоволно другия и запита:
- Ти що само гледаш, бе? Що не му заби два тупаника, да ме пусне? Не виждаш ли, че владее специални техники, копелето? И уж се броиш за приятел!
- Ами точно затова, друже! Нали видях, как те препарира тебе! Кво можех да направя сам? Да бях с двайсе години по-млад друго, но сега….!
Двамата бавно се надигнаха. Все така на висок глас псуваха всичко и всички. Вече петнадесет години получаваха пенсии, по-високи от средната заплата за страната, но все бяха недоволни. След като си заминаха, продавачката зад щанда тихо каза на момчето, което обслужваше скарата:
- Като ти казвам, че нищо не губиш, дето не си ходил в казарма, не вярваш! Виж, колко са осакатени тия, дето току що се изметоха!
Лек бриз накара ресните на шатрата да затреперят и разхлади жегата.

Красимир Бачков