ШОШО - МАРФАТА И БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА


  Ден преди празника на славянската писменост и култура 24 май, Шошо - Марфата имаше бал, по случай дипломирането си в гимназиалния курс на образование. Като всеки съвременен абитуриент, той се премени в шикозен костюм, с който смяташе да събере погледите на всички. Острига цялата си коса, с изключение на върха на главата, която боядиса виолетова отпред и зелена отзад. Напръска с лак косата за да стърчи, а на двете си уши окачи огромни, кръгли обеци от медицинска стомана. Облече на голо черен потник, а върху него тресна розово сако за контраст. Обу си оранжев клин, като там, където бе скромният му пакет подпъхна зимната си шапка за обем. Завърши тоалета с дълги ботуши от крокодилска кожа. Доволен, подсвирна пред огледалото у дома, а баща му тежко изпъшка. За да подсигури екстравагантния тоалет на сина си, старият трябваше да продаде любимата си кола. Ефекта на Шошо бе убийствен и нямаше никакво съмнение, че откъдето мине, щеше да събира овации. В уречения час от улицата пред блока се чу клаксон. Шошо побърза да слезе, за да се качи в наетата за случая американска лимузина. В нея вече се бе настанила съученичката му Нели. Тя бе облечена само с три маски. Две зелени на цвят покриваха гърдите, а третата чернееше между чатала и. От главата и се спускаше фин воал, който я правеше да изглежда загадъчна и съблазнителна. Преди да се качи в колата, Нели му подаде бутилка шотландско, отлежало уиски и Шошо го изгълта на екс. След това се намести до Нели в отворения люк на покрива на колата и двамата започнаха да броят до дванадесет. Лимузината потегли, а зад нея се раздвижиха вързаните разноцветни балони. Всичко се случваше по най-атрактивен начин, а нали това бе целта на абитуриентския бал всъщност. Когато пристигнаха на площада, където бе сборното място на всички абитуриенти, там вече бяха разположили снимачните си камери две телевизии. Шошо и Нели важно слязоха от лимузината и веднага към тях се приближи една телевизионна репортерка. - Виждам, че сте най-екстравагантно облечени сред всички, за което ви поздравявам! Ако обичате, поздравете останалите и вашите учители с идващия утре 24 май! Шошо се опули пред камерата и с вече завъртяна от уискито глава викна: - Големи пичове сте, братя Кирил и Методий! Едно, две, три …! Всички абитуриенти на площада скандираха с него до дванадесет, а после ръкопляскаха френетично. - Кажете нещо за българските букви, за азбуката ни! - подкани го журналистката. - Азбуката е голяма работа! - непоколебимо отвърна Шошо - Всички вече можем да четем и броим до колко? До дванадесет! Едно, две, три…! Отново последва лудо броене. След това Шошо плесна журналистката отзад и с блеснали очи призна: - И ти си голема работа, како! Ако се явиш след дванадесет довечера, нема да ти простим, да знаеш! Ще има плющене до заранта, а ние много държим! На пиене и на секс колко държим, момчета? Едно, две, три ….! Празникът на абитуриентите продължи все така вдъхновен и смислен, като цялото им обучение в училище….!
  Красимир Бачков                  

Страхотна статия и много ми харесва вашият блог! Впечатлен съм от вашия талант и страст към писането. Всяка статия, която прочетох, е изключително вдъхновяваща и информативна.
Благодарение на вас, откривам нови и интересни теми, които ме карат да разширявам познанията си. Стилът ви на писане е красноречив и лесно се разбира, което прави всяка статия приятно и захващащо четиво.
Освен това, ценя факта, че вашият блог излъчва позитивизъм и вдъхновение.
Продължавайте да се развивате и да споделяте вашия талант с нас. Без съмнение, сте вдъхновение за други хора, включително и за мен. Благодаря ви, че създавате такова прекрасно място, където можем да се насладим на чудесното писане и да се вдъхновяваме.