Постинг
27.01 09:59 -
ОКАЧИХ СИ КРИЛЕТЕ НА ЗАКАЧАЛКАТА ЗАД ВРАТАТА И ВЕЧЕ НЕ СЪМ АНГЕЛ!
ОКАЧИХ СИ КРИЛЕТЕ НА ЗАКАЧАЛКАТА ЗАД ВРАТАТА И ВЕЧЕ НЕ СЪМ АНГЕЛ!
Цял живот бях учител / забележете, не казвам работех като учител / и винаги съм бил разглеждан под лупа от колеги, началници, родители и най-вече ученици. Трябваше да бъда добър пример за всички. Сега питам, защо един обикновен български учител трябва да е модел за подражание, а един депутат, който управлява държавата може да се държи като престъпник или малоумен? Критериите за оценяване нещо не работят у нас! Аз харесвам даскалуването, защото обичам децата и работата никога не ми е тежала, с изключение на случаите когато съм бил безсилен срещу системата на образованието. Понякога отгоре се спускат такива идиотски задачи, в разрез с всякакво образование и възпитание на децата, че ако си истински учител, ти си длъжен да не ги изпълняваш! Това естествено носи много проблеми и главоболия, но калява характера и изгражда у човек боен дух, срещу всяка неправда в живота. Опитвах се и донякъде успявах да бъда откровен с учениците си. Аз ги учех на едно, те ме учеха на друго и така взаимно успявахме да се справяме с трудностите в училище и живота. Естествено, като всеки човек и аз съм допускал грешки. Обикновено гледах да не ги повтарям, когато засягаха работата ми, но в личен план бих повторил някои грешки и днес, без да се замисля. Като писател също съм се водил от мисълта, че освен забавление, един текст трябва да носи и определен емоционален заряд, да развълнува читателя и да го накара да се замисли. Понякога съм успявал, друг път не толкова, но никога не съм злоупотребявал с думите!Винаги съм се опитвал, с възможно най-малко думи да кажа колкото мога повече. Ненавиждам словоблудството! Ако мога, да вдъхна надежда, да дам малко сила и да отхвърля отчаянието. Да накарам хората да вярват, че не бива да спират да се борят с неправдата, злото и да вършат добро, да обичат и уважават тези, които заслужават! По принцип не обичам досадниците и наставленията, особено когато идват от хора, равностойни на институции - учител, журналист, управленец, полицай и др. Обаче като всичко в тоя живот дойде край на професионалния ми път и това лято излязох на пенсия. Знам, че по принцип пенсиониран полицай, учител и лекар буквално няма, но фактологически се случи при мен. Въздъхнах с облекчение, защото и аз съм човек, и аз имам нужда от свободата, която имат всички останали хора. И започнах да си позволявам да излизам на улицата по къси гащета и тениска лятото, да псувам политиците в междусъседски разговори и да се държа като всеки нормален човек. Когато в коментарите под публикациите ми срещнех незаслужена с нищо омраза и особено завист, когато сваляха без причина от някоя група за литература награден преди това разказ в национален конкурс, вече не се придържах към старото правило да не споря с глупаци, а им отвръщах по същия начин. Това обаче не се хареса на някои от моите читатели и те ми направиха забележка, че не прилича на един писател, да слиза на нивото на соросоидните нищожества, с които обикновено водех война. Да, ама не, както казваше някога журналиста Петко Бочаров. Аз, слава Богу съм нормален мъж и когато трябва ще наритам нечий задник, ще напсувам някой особено заслужил и няма да се снишавам, когато ме плюят несправедливо! Независимо дали на някохо харесва или не, ще съм такъв, какъвто съм и толкова! Край! Окачих си крилете на закачалката зад вратата и вече не съм ангел!
Ваш Красимир Бачков
Всички реа
Емил
8
Вълнообразно
Търсене
За този блог
Гласове: 1551
