НОВИТЕ  УЧИТЕЛИ

         На 59 – годишна възраст, бай Петър Димов се пресели на оня свят. Направи го сам, доброволно и дори против усилията на една млада лекарка да го спаси. Остана без работа, когато просто киро измести от властта банкянската мутра, а без жена остана по времето на измислената ковид пандемия.На работа ги караха да си правят тестове и я изкараха ковидясала, макар да не се чувстваше болна.Вкараха я в едно изолирано отделение в болницата и следствие „лечението“, за седмица тя  изгасна като свещица. Той се лута из големия град около месец, гледа хорската мизерия и наглостта на новите богаташи, постоя, помисли и реши, че това не е неговият свят и няма какво да прави тук. Речено – сторено! С последните си левчета купи два литра бензин и макар да знаеше, че е грешн, се самозапали. Първите пет минути ужасно болеше, после душата му се отдели от тялото и хвръкна нагоре. Той бе обикновен българин, понякога лъжеше / особено за хванатите риби /, понякога си пийваше, а напоследък и често псуваше / сещате се кого /, затова много се учуди, че на небесната порта със златни букви бе написано „РАЙ”. Докато се чудеше да влезе или да почака, отвътре излезе младолик човек и го покани:

-         Влез, бай Петре! Откога те чакаме!

Бай Петър се почеса, където не го сърбеше и последва човека. Той му изглеждаше странно познат, но не си спомняше откъде. Влязоха в зеленчукова градина, която много приличаше на тази, която имаха в двора си родетелите му на село. Настаниха се край отрупана с плодове и зеленчуци маса.

-         Почерпи се, бай Петре! – подкани го райския представител – Доматите, краставиците, чушките, прасковите, ябълките, гроздето, пъпешите, сливите и всичко останало, не са от Турция, Гърция или Македония! Български са! Майка ти ги е сяла! Нямат пестициди, нитрати и всякакви други отрови!

Бай Петър опита една ябълка и си спомни вкуса на детството. Преди да се пресели на небето, каквото и да хапнеше, имаше вкус на сода или тоалетна хартия, а тази ябълка бе сочна, вкусна и дори ухаеше прекрасно!

-         Кой си ти, човече? Изглеждаш ми познат, а не се сещам от къде! – не се стърпя бай Петър.

-         Аз съм Васил Иванов Кунчев, по прякор – Левски! Обикновен човек като теб съм!

-         Аааа, не! Не си обикновен, ти! Герой си! Дал си живота си за България! За свободата ни си загинал!

-         Също като тебе, бай Петре! Също като хилядите българи, избити от фашистите, комунистите и „новите капиталисти” по земите български! Ние всички си приличаме, защото имаме съвест.

-         Добре, де! – не се стърпя бай Петър – Като виждате какво става в България, не можете ли нещо да сторите, бе? Да спрете тези крадци и предатели, тези безумци да не разсипват държавата?

-         За кого говориш, бай Петре?

-         Как за кого? За депутатите, министрите, олигарсите и въобще всички политици и мутри!

-         Не са само те, човече! – засмя се Апостола – Осакатен и покварен е вече почти целия български народ! Ако те върна сега долу да погледнеш ще разбереш, че и на най-обикновения  българин да му дадеш възможност да открадне, ще го стори без да се замисли!

-         А защо е така?

-         Защото ги няма вече учителите! От тях тръгва всичко! Онези учители, които някога учеха хората що е добро и лошо! Човек се учи, докато е малък! Ако няма кой от малък да те научи на основните истини в живота, загубено е всичко след това!

-         Че нали има учители по училищата? Те на какво учат децата?

-         Те са преподаватели, бай Петре! Преподават математика, география, история и други науки. Те са бедни като всички работници в държавата, никой не ги зачита, не ги уважава и не ги слуша за нищо! Дори учениците вече се подиграват с тях! Затова нацията загива! Когато един учител каже, че да лъжеш е лошо, половината от учениците в класа му се смеят. Те знаят, че с лъжа техните родители са забогатели, а заради истината, техния учител ходи с едно и също палто, вече пета поредна година.

-         Че къде отива работата тогава? Ние ще се затрием така!

-         Няма, бай Петре! Има читави хора от читави семейства, където са учени от малки да различават доброто от лошото. Те ще са новите учители! Ще учат и малки, и големи на правда!

-         А къде са тия нови учители?

-         Навсякъде сред нас!Те са хората с души, съвест и достойнство! Погледни пред Народното събрание! Понякога те се събират, за да изгонят дявола от парламента! Опитват по човешки, но не става. Остава да се научат  да наказват и тогава работата ще тръгне на оправяне!

-         Как да наказват, Апостоле?

-         С бой, драги! Със сопи, с павета, с юмруци! Съд в България няма, затова щом трябва, кръв ще се лее, но справедливостта трябва да се върне в държавата! Трябва да управляват народа мъдри и способни хора, а не потурнаци и крадци!

-         Абе ... така е, но ....кога ще стане тая работа?

-         Още малко, приятелю! Още малко! Нали знаеш, че преди да се съмне е най-тъмно?

                                                      Красимир  Бачков