ПОГЛЕД   ОТГОРЕ

На  белите пердета,

изпрани и изгладени от майка ми,

тъмнеят капки кръв.

Вещаят скорощно пътуване в отвъдното,

а болката ме кара да прощавам това,

че са щастливи хората!

В сънят си са щастливи и на работа,

от щастие изгарят вкопчени един във друг,

ядат и пият, карат се за глупости

и вършат чудеса понякога!

Не мога да простя единствено,

Че не разбират свойто щастие,

просто да са живи,

просто да ги има,

тук,сега и ……  вероятно утре!

                                                                                    Красимир  Бачков