Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2017 13:16 - Цицерон от Малашевци
Автор: jitanosten Категория: Забавление   
Прочетен: 291 Коментари: 0 Гласове:
1




ЦИЦЕРОН  ОТ  МАЛАШЕВЦИ

 

         Чешит като Дането в Малашевци не се бе раждал. Още в основното училище и едва в осми клас той успя да забремени младата даскалица по английски. Едър на ръст, с грубо, подобно на лъвска муцуна лице, с дълги крайници и дрезгав глас, той изглеждаше много по-възрастен и опасен, отколкото беше в действителност. Съучениците му се бояха от него, независимо чувството му за хумор и безбройните шеги, които си правеше всеки ден с тях. По-развитите физически момичета правеха всичко възможно да попаднат в ръцете на този грубиян, защото широките му длани ги караха да прималяват от страст и незадоволени плътски желания. Дето се казваше, сами си търсеха белята.

         Постепенно се оформи нещо като неформален клуб, с прелъстени от Дането момичета. Бе станало едва ли не престижно, точно той да отнеме девствеността им. Вече в гимназията, той получи шанс да сваля завършващите абитуриентки и се възползва максимално от него. На никоя от девойките дори не и минаваше през ум да върти любов с него. Използваха го като секс-машина и той отвръщаше сърцато на всичките им очаквания. Апогеят му се случи на едно зимуване в Боровец. Откъде Дането се уреди с немалката сума за зимната ваканция в планината, се разбра едва след като се върнаха в училище. В луксозния хотел Дането започна сексуалните си подвизи от рецепционистките, мина през сервитьорките в ресторанта и приключи с управителката на хотела. Тя бе на възрастта на майка му, но извънредно надарена в бюста дама. С персонала на хотела управителката се държеше надменно и резервирано, с туристите любезно, но хладно, а когато за първи път съзря младия нехранимайко, почувства забравени от години спазми ниско в корема. Дането пък се изкашля, притвори очи и полугласно възкликна:

-         Малееей, какви цици само!

Управителката ясно чу отзива му и не изневери на опърничавата си природа:

-         Май досега не си виждал жена, млади човече?

-         А, бе …! Кво да ви кажа? Зървал съм малко и страшно си падам по цици, но за пръв път виждам класика като вашите!

-         Значи си падаш цицоман, а?

-         Цицоман, Цицерон, няма значение! Искам само да заровя лице в тях и да направя бър-р-р-р!

-         А не мислиш ли, че си доста нагъл за възрастта си?

-         Абе, …. мислете каквото си щете, но смятам, че трябва да се видим само двамата днес!

   От този ден до края на зимуването Дането не погледна друга жена, освен управителката на хотела. Как го бе омагьосала внушителната дама не се разбра, но по време на престоя си в там, неусетно той смени спортния пуловер с официален костюм и дори вратовръзка. В Малашевци се завърна облечен като млад аристократ и всички вече го наричаха Цицерон. Независимо промененият си външен вид, в душата си той оставаше  същият разбойник и смутител на женските сърца. Когато се разбра, че за да събере пари за зимуването, Дането е искал всяко момиче, с което прави любов да му плаща, вместо да го презират, всички започнаха да му завиждат и дори да му се възхищават. Така или иначе, в квартала друг жиголо нямаше, затова съседите започнаха откровено да се фукат с него. От всички страни на столицата започнаха да го търсят жени. Той благосклонно откликваше на желанията им, а по едно време дори го удари на фетишизъм. Започна да събира сутиените на всички момичета и жени, с които спеше. Отначало ги слагаше в едно чекмедже под леглото си, но скоро то се препълни и трябваше да им търси друго място. Междувременно го поканиха за статист в един филм, а по-късно му повериха и малка роля. С всеки изминал ден успехът му растеше и дойде момент, в който Дането стана еталон за подражание на младите махленски гамени.

         И кой знае как щеше да свърши тази работа, ако в една съботна вечер Дането не бе отишъл за първи пат в живота си на театър. Всъщност, бе принуден да иде на театралната постановка, заради загубен облог с един съученик. Той винаги мъжки изпълняваше обещанията и задълженията си, затова точно в седем вечерта зае мястото си, по средата на първия ред в залата. Не знаеше нито коя е пиесата, нито кой е автора, а за артистите дори не бе чувал. Примирено наблюдаваше сцената с присвити очи, докато не започна първо действие. Двете актриси и възрастния актьор не го впечатлиха с нищо, но когато по някое време се появи млада и тъжна, подобно на прекършено цвете актриса, нещо сякаш го стегна за гърлото. Актрисата играеше роля на туберкулозно болна аристократка, на която оставаше съвсем кратък живот. Бе влязла в ролята си изключително добре, все едно това бе амплоато и. Тя до такава степен завъртя главата на Дането с играта си, че след края на първо действие той остана неподвижен на мястото си. Щом антракта свърши и започна второ действие се случи така, че актрисата доближи ръба на сцената, до мястото, където седеше Дането. От нея долетя ухание, което младия нехранимайко не можеше да сбърка. Изкусителните и феромони замъглиха мозъка му, и след края на пиесата той застана в очакване пред гримьорната и. Тя скоро излезе и Дането застана пред нея:

-         Прекрасна госпожице, впечатлихте ме много с играта си и ви уверявам, че в никакъв случай няма да умрете! Поне не толкова скоро и не от болест, а най-много от любов!

-         Аз не се и каня да умирам! – кокетно се усмихна тя – Все пак това е само една роля и нищо повече!

-         Вие сте тъй прекрасна и аз не знам ….как….!

   В очите на актрисата Дането прочете повече, отколкото можеха да кажат всички думи на света. Още там в коридора той я прегърна и устните им се намериха, като два срещуположни полюса на магнит. Край тях минаваха артисти, сценични работници, но все едно ги нямаше. Двамата се целуваха, сякаш това бе първата и последна целувка в живота им. Бяха се намерили, макар всеки от тях да бе търсил другия хаотично и без особена надежда за успех. Сега, напускайки сградата на театъра, те вървяха прегърнати и през минута продължаваха да се целуват. Дори не разбраха, как стигнаха до квартирата на актрисата. Омагьосани, както никога до сега, те прекараха нощта и следващия ден в ласки и страст, изригващи сякаш от вулкан.

         Точно след девет месеца им се роди първата рожба. На следващата година – втората и така до деветата. За всеобщо учудване Дането не поглеждаше други жени освен своята, както и не пропускаше година, без да измайстори щерка. На десетата година той заяви, че ако следващото им дете е пак момиче, ще приключат производството, а ако Бог се смили и ги дари със син, ще спрат изобщо с размножаването. Явно Бог бе по-мъдър от Дането и жена му, защото най-после се сдобиха със син. Така любовната серия от наследници на жиголото и артистката завърши и хвърли в разочарование клюкарките от квартала. Те следяха всичко с настървението на киномани, покорени от сапунки като „Дързост и красота“. Сега нямаше кого и какво да обсъждат и в Малашевци настана небивала скука. Отдавна Дането си бе открил частен автосервиз, където достойно и с много труд си вадеше хляба. Жена му повече не се върна на сцената, защото грижите за десетте им деца изчерпваха до край силите и. Като спомен от бурната младост на жиголото остана само голямата, ярко изрисувана фирма, на която пишеше АВТОСЕРВИЗ „Цицерон“.

         За разлика от останалите столични автосервизи, този на Дането никога не оставаше без работа. Естествено, по-голяма част от собствениците на автомобили за ремонт бяха жени, но майстора никога не прекрачваше границата и оправяше само колите им. Край него непрекъснато щурееха по-малките му и по-големи дъщери, но когато се появеше единствения му наследник, доста израсъл за възрастта си, с жълти искри в очите и лице, подобно на лъвска муцуна, те гледаха да си намерят друго занимание и веднага изчезваха. Дането за момент спираше работа, поглеждаше към сина си и едва преглъщаше от гордост и задоволство. Знаеше, че колкото и сложна да е повредата на колата, която ремонтираше в момента, щеше да я оправи, защото се чувстваше най-щастливия и силен мъж на света. А клюкарките от квартала чакаха да порасне още малко синът му, за да имат нови теми край него и така да освежат живота си. Знаеха, че могат да разчитат, сигурни сто процента на него, защото едва шест годишен, той вече бе  шляпнал по задника една от клиентките на баща си.

 

                                                                        Красимир  Бачков




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 868562
Постинги: 778
Коментари: 640
Гласове: 1248
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031