Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2017 21:25 - Гларусът Чефо
Автор: jitanosten Категория: Забавление   
Прочетен: 212 Коментари: 0 Гласове:
2




Гларусът Чефо

 

         Или Стефан Илиев Петров, както се водеше по лична карта, бе минал средната възраст и бе по-скоро пародия, отколкото истински морски сваляч на мацки. Поради окапалата си коса бе пуснал опашка, която връзваше с малък ластик, досущ като някоя стара матрона, подвизаваща се в кухнята. Той вече имаше шкембе и колкото да се опитваше да го прикрие, не успяваше. Когато метнеше старата си очукана китара на гръб и нахлупеше на главата прокъсаната сламена шапка, много не се различаваше от обикновено бостанско плашило. Така натежал, оплешивял, остарял, но не помъдрял, Чефо обикаляше плажовете на Созопол, мяташе влажни погледи на застаряващите полякини, рускини и други чужденки, за да му излезе късмета от дъжд на вятър. На сезон се случваха по няколко самотни, зажаднели за ласка женски души, да му обърнат внимание, да го приласкаят за една или повече нощи и накрая да се разделят трогателно и нежно, едва ли не като тинейджъри.

         Тази сряда от сутринта небето бе тъмно, заплашително и не обещаваше нищо добро. Разбрали, че няма да ходят на плаж, туристите плъзнаха по уличките на малкия град, напълниха ресторантите и кафенетата. За разлика от Чефо те разполагаха с пари, които можеха да харчат на воля. Плажовете опустяха и старият гларус седна на едно водно колело. Бе решил да научи нашумялата в последно време песен „Деспасидо“, с която да повиши интереса към скромната си особа. Последното му нежно завоевание от Германия му бе оставило подарък една МП – 4 , със записани нови хитове. Чефо разбираше, че без да промени репертоара си няма да привлича мадамите, а това всъщност го обричаше на гибел. Както всеки знае, пенсиониран гларус няма. Затова пребърка всичките си джобове и след като събра пари за половинка мастика, се спусна до борсата и си я купи. Върна се на водното колело и с треперещи ръце разви капачката. С годините се бе превърнал почти в алкохолик, но имаше случаи, когато с месеци не близваше никакъв алкохол. Сега надигна бутилката и отпи яка глътка. Силният алкохол опари стомаха му и се разля като приятна топлина по цялото тяло. Отпи още малко и настрои китарата. Прокара пръсти по струните. Първите акорди прозвучаха малко несигурно, затова той сложи слушалките на устройството в ушите си и подкара, заедно с песента. На Чефо лесно му се удаваха езиците, но поради мързел и елементарна несериозност бе научил от всеки език по толкова, колкото да може да се разбере с всеки. Така, с намаляване на мастиката в бутилката, старият гларус влезе в ритъм и песента започна да се получава все по добре. По плажа срещу него приближиха прегърнати момче и момиче. Те спряха и го заслушаха усмихнати. Чефо им смигна тарикатски и свали сламената шапка, защото се бе стоплил, и дори изпотил от алкохола. Двамата влюбени припяваха заедно с него и леко се поклащаха, в ритъма на песента. По едно време заваля. Дъждът се стичаше по главата на Чефо, мокреше китарата, но това вече не го притесняваше. Той отпусна глас и вече сигурно запя песента. Като по чудо отвсякъде към него започнаха да идват хора. Край водното колело и чадърите се събра тайфа, която пееше заедно с Чефо. Хората пляскаха с ръце, танцуваха и дори си правеха снимки и селфита с него. Дъждът изобщо не им пречеше. Навалицата ставаше все по-голяма и по едно време Чефо се качи на водното колело, за да вижда по-добре всички наоколо. Като певец и музикант старият гларус не бе нищо особено, но пееше правилно, затова се харесваше на повечето слушатели. До този момент той никога през живота си не бе имал толкова много хора за слушатели. Мрачният ден изведнъж бе станал безкрайно интересен. Сякаш някаква магична хипноза бе обхванала всички, защото Чефо изпя „Деспасидо“ поне двадесет пъти, без прекъсване. Като в някакъв латино карнавал хората се веселяха, пееха и танцуваха затова, когато той спря да си почине, всички започнаха да го аплодират, като истинска рок звезда. Старият гларус изтри потта от челото си и забеляза, как една симпатична, русокоса жена го наблюдава. Той никога не би сбъркал един влюбен женски поглед, затова се учуди, че именно той е обект на интереса и. До него на водното колело се качи едно момче, с малка музикална система в ръка. От нея доста мощно се носеше „Деспасидо“ и веселбата на плажа продължи. Докато пляскаше с ръце, в ритъма на песента, Чефо забеляза сламената си шапка. Поставена на водното колело до него, сега тя бе пълна с банкноти. Имаше толкова много пари, че той изобщо не се чуди, събра банкнотите, напъха ги по джобовете си и тръгна към русокосата симпатяга. Застана пред нея и направи реверанс:

-         Красива госпожо, позволете да ви поканя на ресторант!

  Жената се усмихна и без да отвърне нищо, го хвана под ръка. Двамата тръгнаха по плажа, към близкия ресторант. Зад тях хората продължаваха веселбата си, сякаш за да покажат на лошото време, че не е толкова важно за тях. Старият гларус Чефо спря, погледна жената в топлите, кафяви очи и сам не разбра, как я целуна. За пръв път в живота си не бе направил умишлено нищо, за спечели една толкова красива жена. Сега просто трябваше да прибере плодовете на късмета си, затова той грабна жената и на ръце я понесе към ресторанта. Тя все така се усмихваше, обхванала го с ръце край врата, а вълшебствата този ден продължаваха ….!

 

                                                                                      Красимир  Бачков




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 866135
Постинги: 777
Коментари: 637
Гласове: 1247
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031