БАЩАТА НА КАТЯ
- Докато хората не потърсят общото помежду си, вместо да търсят различията и на тяхната основа да се противопоставят един другиму, нищо няма да тръгне към добро в страната! Казвам „страната“, защото ние държава отдавна вече нямаме! – почти равнодушно рече Кирил, бащата на Катя и се отпусна на дивана. Пресегна се към дистанционното и включи „Енимал планет“. Той новини не гледаше.
Преди двадесет и една година Катя бе дошла разплакана при баща си. Тя не знаеше как да признае, че е сбъркала при избора си за съпруг. Преди да избяга с Вальо, тя го представи на родителите си. Поговориха половин час, а после баща и заяви, че този човек не става за глава на семейство. Предупреди я, че ще трябва да се бори сама за всичко, ако се събере с него, но тя не го послуша. Последва Вальо в столицата и там се установиха на квартира. В края на първата година от съвместното им съжителство тя роди дъщеря си. Още тогава Вальо започна да клинчи от задълженията си, като се оправдаваше с плача на бебето и това, че не може да си почива нормално. Започна да не се прибира първо по една нощ, а по-късно и по няколко дни. Беше повече от логично, да и кажат по някое време, че той си има нова любов, с която заедно работят. След един сериозен разговор с него, Катя се убеди в правотата на баща си. Вальо обясняваше, че се бил влюбил в негова колежка и според него било добре, да се разделят за неопределено време. Останала сама, без работа и средства за преживяване, тя взе детето и се върна при родителите си за съвет. Баща и помълча и вместо да я упреква, че не го е послушала, рече:
- Сега те боли, защото се оказа предадена от човек, който си смятала за близък и който дори си обичала! Всеки сам стига до истината и едва тогава разбира другите. Знам, че в момента искаш твоя хубостник да се върне при теб и заедно да си отглеждате детето! Дори това да се случи, няма да е заради неговата заспала съвест, а вероятно защото ще го разкарат! След това пак ще се влюби и така, докато един ден не очукаш главата му с точилката и сама не го прогониш! По-добре го премахни от съзнанието си, колкото и трудно да ти е сега! Опитай се да намериш най-добрите за теб и детето пътища, за да успееш в живота! След двайсетина години, твоя Вальо сам ще кацне при теб! Сигурно ще е напълнял, оплешивял и безкрайно разкаял се! Тогава ще му е нужно детето, защото всичко останало край него ще се е срутило. Повярвай, едва ли ще го приемеш отново, дъще!
Беше и тежко, но с помощта на родителите си, тя успя да отгледа малката и да завърши второ висше образование. Когато детето навърши пет години замина за Германия. Установи се на работа в малко градче и за няколко години успя да събере средства, за да си купи ново жилище. Върна се в родината и се установи във Варна. Винаги бе обичала морето, а сега имаше възможност да осъществи мечтата си, да живее на брега му. Родителите и живееха в град наблизо, работа си намери бързо и някак всичко потръгна. Дори читав приятел си намери. И тъй като имаше много енергия, я впрегна в социални действия. Създаде организация за подпомагане на хора в неравностойно положение, която в последствие набра скорост и се превърна в сериозен лост за промяна в общината. Съобразявайки се с нея, двама общински съветници и предложиха да стане лидер в една нова политическа формация, за която най-после да могат да гласуват всички почтени хора в страната. Тя се зачуди какво да стори и реши да се посъветва с баща си. След неговият отговор, тя се видя с двамата съветници и им заяви, че докато хората не променят начина си на мислене, е глупаво да предприемат каквото и да е за промяна.
- Хората все още не са узрели за промяната, която искат! Те искат да им се случи, а не да си я извоюват сами! Това не е достатъчно!
- Защо мислиш така? – запита единият съветник.
- Консултирах се с баща ми по въпроса! Това ми стига. – кратко отвърна тя.
Когато същата вечер двамата съветници отидоха при заместник кмета, да докладват за свършената работа, те с ирония споделиха:
- Бащата на Катя не разрешавал, да регистрира партията си за изборите! Трябва да търсим друга патерица, шефе!
Естествено и двамата съветници бяха провокатори и целяха само собственото си оцеляване във властта.
- А защо не ангажирате и бащата за каузата? – запита кмета.
- Вече сме го проучили! Той не се интересува нито от пари, нито от власт! Съмнителен и противен тип….!
Така, благодарение на бащата на Катя, на политическия небосклон не се появи още една партия, за спасението на нацията и страната…! Не за друго, а защото хората не отъждествяваха себе си с държавата.
Красимир Бачков
