КО ?

-         Алоу , Ванчеее!

-         Ко?

-         Имаш ли червен пипер, ма?

-         Що питаш?

-         Щото моят свършил, пък ми трябва за манджата! Искам една лъжица само!

-         И аз нямам, Донке! Вчера го изгребах до шушка! А на теб да ти се намира чесън?

-         Ко?

-         Чесън, викам да ти се намира?

-         Таз година чесъна ми изкуфя, но нечесън имам! Лежи ей там на дивана и се почесва по чатала! Да ти го пратя ли?

-         За къв чеп ми й? Аз едва изгоних моя сутринта! Тръгна уж на пазар, но да има кой него да го спазари! Да се махне от главата ми тая проклетия, че да си отдъхна и аз най-сетне!

-         Тъй, зер! Моят льохман не се мърда за нищо! И до пазара не мога да го излъжа да мръдне! Сутрин става, изяда по една тава баница, а после ляга в кухнята и си чеше макарите. Дори боклука не става да изхвърли! Затуй викам да ти го пратя, а?

-         Ко?

-         Не са прави на глуха, съседке! Кога беше млад, се затваряхте в мазата да мърсувате, но сега не щеш да чуеш за него, нали?

-         И на тебе да ти умрат кокошките, Донке! Запъртъци на очи да пържиш!

-         Ко?

-         Кокали с мисо! Хем си знам, че си дърта клюкарка и завистница, ама се разправям с теб! Върви си и затвори портата, че ще избягат кокошките от двора!

-         Знам си аз, че си дърта курешка, ама рекох от човещина да те заговоря! Ако искаш да знаеш, имам цял буркан млян, домашен червен пипер!

-         Ко?

-         Нищо! Бая си на мушмулата…!

Българското е толкова силно заложено в нас, че колкото е по-примитивно, толкова е по-силно! Един ден ще се събудим, ще се огледаме и няма да видим никой до нас. Ще кажем само „Ко?“ и приказката ще свърши!

                                                                             Красимир  Бачков