ОТЧАЯНО  РЕШЕНИЕ

         От мен комунист или гербераст не ставаше. Не бях толкова тъп, лъжлив и крадлив. Обаче и за фашист не бях подходящ! Не мразех другите хора. При националистите нямах работа. Те бяха самовлюбени кретени. Анархисти липсваха, а останалите партии бяха продължение на първите изброени. И какво се получаваше, в крайна сметка? Трябваше да си регистрирам своя партия! Затова определих изисквания към евентуалните бъдещи членове и ги публикувах в нета:

1.     Да са точно определени мъже или жени! Нищо по средата не се признава.

2.     Да обичат свободата!

3.     Да имат поне малко кураж! Поне колкото да си кажат мнението честно, по някой въпрос.

4.     Да искат промяна на статуквото.

5.     Да приемат други хора и заедно да защитават една обща кауза!

Отпечатах брошури и ги разхвърлях из целия град. В посочения ден и час  отидох на определеното за среща място, и познайте кого намерих там! Двама комунисти, трима фашисти, петима гъзолизци и седем пишман патрЕоти. Вярно, встрани се ослушваше някакъв брадясал циганин, но не съм сигурен, дали беше дошъл при нас. Мисля, че се надяваше да открадне нещо. Огорчен си тръгнах и на другия ден си купих самолетен билет за Германия. Покрай всичките поканени джихадисти и всякакви други твари, можех да опитам да работя, уча и живея! Бях на двадесет и пет години и ми се живееше….!

                                                                               Красимир  Бачков