ВРАЖДА

     На таблото за обяви пред селския магазин се появи нов, цветен некролог. Беше си заминал Люцкан, един от най-кротките мъже в селото. Когато Михал - бръснаря дойде да си купи хляб от магазина, видя струпаните няколко човека да обсъждат кончината на съселянина си и рече:

-         Пукна ли най-после таз пришка Люцкан? Ей, отървахме се от него, бе! Добре, че бе тоя ковид! Обаче късно! Много късно вече….!

Хората се спогледаха, а Дядо Дончо се изкашля и изръмжа:

-         Що приказваш така за покойника, Михо? Нали знаеш, че за умрелите или хубаво, или нищо?

-         Че той Люцкан бе къде по-свестен и от теб, и от останалите лонгури в селото! - обади се и баба Надка - Люцкан изкара цял живот на фурната, през нощта се трепеше да има пресен хляб за всички, а ти сега му ядеш краката! Освен да стържеш хорските бради и да разнасяш клюки, друго правил ли си Михале?

Михал махна презрително с ръка, сякаш пъдеше муха и се тросна:

-         Разбират ви празните глави на вас! Люцкан бил хубав, а аз лош! Нали така се подлъга и Радка - жената на тая пришка! Заради него аз останах стар ерген до сега! Като млади си мятахме белтъци с Радка, ама техните не я дадоха на мен, а на Люцкан! Уж бил по-разбран и работен! От тогава го мразя тоя мизерник! Отмъкна ми изгората под носа  и все у дома се бръснеше и подстригваше! Два лева не е оставил при мен, докато беше жив! Кажете, как да обичам такъв човек?

Дядо Дончо си подръпна мустака и подхвърли:

-         Ми като си имал такава голяма любов с Радка, вземете се сега! Като минат четиридесетте дена, се съберете! Какво ще кажеш?

Михал изгледа намръщено всички:

-         Че за какъв чеп ми е сега Радка? Вече ни за леглото става, нито дете да роди! Само да ми мърмори на стари години ли? Нееее! Сега съм курназ! И да ме моли тя, няма да я взема вече! На мен използвана и употребена жена не ми е нужна!

Сред  събраните  жени пристъпи баба Жека, с вдигнат показалец:

-         Не думай тъй за Радка, панаглозино! Ти си използван  и  ненужен никому, като стар, изтъркан  каиш! Ако имаше правда, отдавна трябваше ти да се представиш пред Бога, ама нали той първо добрите си чеда прибира! Такъв като теб до сто години ще изкара, щото нито потен вода си пил, нито знаеш  работа какво е!

Михо свърна към магазина и в отговор плю на земята. После се плесна по задника  и викна:

-         Да, ама аз съм жив, а Люцкан пукна! Ха да видим сега, кой е по-добре!

Възмутени, селяните дълго и на висок глас обсъждаха бръснаря. Те никога не бяха виждали такова падение на някого, след смъртта на съселянин. „Новата нормалност“ ги бе хванала неподготвени и те нямаше да я приемат, докато бяха живи.

Красимир   Бачков