УНИКАЛНАТА БЪЛГАРСКА НАРОДОПСИХОЛОГИЯ
Тези дни бях поканен в една интернет група, където накратко се представих. Оказа се, че с хората в групата изповядваме почти едни и същи ценности, което ме зарадва. Да срещнеш съмишленици в България е рядко срещано явление, освен ако не става дума за далавера. Тъй като все още не познавах никого, се опитах да уточня моето виждане за близкото и по-далечно бъдеще. За тия 33 години „демокрация“ се бях наслушал на приказки, а резултатите бяха обратни на говоренето. Сега родината ми е като след бомбардировка, макар да не е водена реална война. Уточних, че съм отминал времето на говорене и смятам, че трябва да се подходи към целенасочени и конкретни действия. Преди повече от десет години отново в интернет се бяхме събрали единомишленици, гневни на мафиотското статукво, решили да го отстранят и да поставят основите на ново, изцяло независимо българско управление на държавата. Главната идея бе, да се създаде една група от читави хора, която да прерасне в организация, за която при едни нови избори отвратените от партиите наши сънародници да гласуват. Основната ни цел бе да върнем държавата в ръцете на народа. Въпросът бе, как да легитимираме нашата група, за да стане известна тя на възможно повече хора, както и да обявим ясно и точно идеите си. Аз предложих да направим един „Поход на мравките“, в който да се включат всички съпричастни на идеята ни. Походът трябваше да започне през лятото с начало Варна и финал Парламента в столицата. На старта да тръгнат една малка група от хора, а по пътя да се включват все повече участници. Бяхме пресметнали, че три седмици са достатъчни, за да стигнем до крайната си дестинация. Преди този поход ние бяхме умували почти три години, как виждаме новото управление на държавата, след свалянето на мафиотското правителство. Решихме как принципно да се подберат свестни и грамотни водачи, без да се спираме на конкретни имена, разбира се. Създадохме план - програма за първата година, за следващите десет години и цялата насоченост на образование, култура, икономика, войска, енергетика и пр. през един период най-малко от петдесет години напред, за да имаме конкретни цели за постигане. Речено - сторено! Уточнихме маршрута в подробности, осигурихме средства за храна, вода и медикаменти по време на похода. Всичко изглеждаше вероятно, защото от някъде към двеста души, се бяха записали сто и дванадесет. Разпределихме отговорностите поотделно на всеки и зачакахме определения ден. Знаете ли какво се случи в деня Х? Дойдоха само 14 човека!!!
Държа да подчертая, че аз не бях главния организатор, а само идеята за похода бе моя! Всички участвали в обмислянето на похода бяха читави хора, с най-добри намерения, но когато трябваше да тръгнем се оказахме малцина….! Естествено, след това фиаско в началото поход не се състоя! Групата се разпадна и аз дълго мислих и анализирах, защо хората, които бяха убедени, а не насила карани да вършат нещо, не го сториха. Мотивация ли нямаха, вяра ли? Както и да е!
Сега в новата група споделих за разочарованието си от онова далечно време и естествено получих множество отговори, един от друг по-убедителни, че ние просто не сме били готови за това. И ми се каза, че трябва да се обяснява на масите всичко, защото само един процент от хората мислят. И тази нова група е да разяснява на всички идеите за едно съвсем ново и крайно различно от сегашното общество. И точно тук е най-интересното!!! На същите тия хора, дето не мислят и поне половината от тях са чалгари, трябва така да им се обясни всичко така, че те изведнъж да се осъзнаят и от следващия ден да се променят коренно! Да минат от чалга на симфонична музика например…!
Проумях, че радостта ми от новата група е била кратка, защото и тук се бяха събрали предимно говорещи, а не действащи хора! Като учител с почти четиридесет годишен педагогически стаж знам, че нищо не действа по-силно и убедително на околните, от личния пример! През последните години маса народ се научи да говори, без да казва нищо съществено. Словоблудството, присъщо предимно на политиците, вече стана масово достояние и всеки се възползва от него. Като писател съм убеден, че няма нищо по-силно от точните думи, подкрепени със съответни действия, в определен момент! За това обаче са нужни хора с кураж, а не дърдорковци! И в момента има организации с изградени програми за управление на страната, които не успяват да се реализират на политическия небосклон. И не бързайте да издигате парите в култ, моля! Вярно, че досегашните назначени от „Козяк“ измислени партии, са реализирани с парите на Сорос или друго външно финансиране, но незаради друго, а поради липсата на читава, българска организация, с достатъчно много членове. Аз съм абсолютно убеден, че едва когато се съберат хора, на които не парите или евентуалните бъдещи облаги са стимул, а връщане на достойнството ни като нация и държава, могат да направят успешни тези хора! Не келепирът, а чистия идеализъм биха успели дори днес, ако има едно ядро от смели и действащи българи!
В заключение мога за сетен път да призная, че ние българите разбираме от всичко и можем да дадем акъл на всеки, но когато стигнат нещата до действия, чакаме друг да свърши основната работа! Ако един от нас реално тръгне да върши нещо за общо добро, ще се намерят сто други българи, които ще му обяснят, защо и как ще се провали! Ако един японец реши същото, още сто японеца ще се опитат да му помогнат в осъществяване на идеята му! Ето затова ние сме на дъното на Европа, а японците на върха на света!
НЕ ПРИКАЗКИ, А ДЕЙСТВИЯ СА НУЖНИ ДНЕС, ПРИ ТОВА ОТ СМЕЛИ И ЧИТАВИ ХОРА! ИМА ТАКИВА БЪЛГАРИ, ВЪЗРАСТНИ И МЛАДИ ДОРИ, НО ТРЯБВА ДА СЕ ОГЛЕДАМЕ КРАЙ НАС, РАЗБИРА СЕ!
Останалото е словоблудство…!
Красимир Бачков
