ИСКАМ СИ ЖИВОТА !
Все по-често напоследък се питам къде живея – в реален свят, или в извратена постмодернистична холивудска продукция. Като пошъл сън ми се виждат уродливите физиономии на псевдоводещите Милен Цветков, Азис, Николай Бареков и Слави Трифонов. Чалгарщината завладяла националният ефир по-зле и от лош наркотик, обърква представите на хората за света и неговите ценности. Добро и зло се смесват на екрана и обратно на законите на логиката и детските приказки, злото побеждава. Така излиза, че ние хората, в скоро време ще се самоубием. А нали във всяко живо същество под небето, е заложен инстинктът за оцеляване? Нали именно в този инстинкт, се корени стремежът към добро? Лошото знаем, че трябва да загине по един или друг начин. Защо отвсякъде и по различни начини ни подтикват към насилието и смъртта? Защо сменят истински стойностните неща в живота ни, със сурогати? Кому пречим не с друго, а с факта, че ИЗОБЩО НИ ИМА? Защо убиват българската литература, българската музика, българската култура, българското самосъзнание изобщо? Защо налагат по най-брутален начин, отвратително тъпи сапунки като „Перла”, в праймтайма на националните телевизии? Защо искат да ни убедят, че в България живеят само простаци, цигани,турци, мутри и непълноценни хора? Защо понякога се налага дори да съжаляваме, за „бай Тошовото” време? Вярно, че тогава нямаше свобода на словото и печата, нямаше дори най-елементарни човешки свободи, но хората се стремяха към ценности на духа и дори ги постигаха! АБСОЛЮТНО всички стойностни български филми, бяха направени по времето на един тоталитарен, фалшив строй като социализма. А сега, когато се предполага, че свободата на инвестициите може да провокира създаването на най-добрите филми, книги, музика и постижения в науката,техниката,здравеопазването и най-вече образованието, всичко тотално се срива?! Защо се унищожава България?
Тия въпроси ме карат да се чувствам несигурен, в собствената си страна и да гледам на всеки, едва ли не като на враг.Те ме правят неоправдано агресивен и мнителен. Те ме променят като човек и личност! И как да живееш непрекъснато в свят, в който се толерира лъжата, кражбата, насилието и бруталноста, и да се чувстваш нормален човек? Защо трябва някой да ми внушава, че съседът ми който е български турчин, непрекъснато ми мисли злото? Какво толкова имаме да делим, в крайна сметка? Слънцето и небето са едни за всички! Дните ни на тая земя са броени, а ги пилеем сякаш ще живеем векове. Защо се оставяме да ни манипулират злодеи, за които върховен Бог са парите? Какво можем да направим в отговор? Как да се защитим? Как да опазим децата си от злото?
Аз съм обикновен човек, с някои качества и доста недостатъци. Като повечето хора, впрочем. Обичам да ходя за риба, да пътувам, дори да мързелувам. Когато работя, искам работата ми да е добре свършена. Една работа или е ще е добра, или хич няма да я започвам! След добре свършена работа, ми е сладко да си пийна една ракийка привечер, да си отпусна душата с най-близките си. В такива моменти се чувствам жив. Напоследък все по-рядко ми се случва, да се чувствам жив.
Обикновено не сънувам, но тази сутрин сънувах странен сън. Всяко лято ходя на палатка с приятели, близо до устието на Камчия. В съня си аз крещях срещу всичко лошо, което ни залива ежедневно от медиите и в живота. Странно, но бях на самото устие на реката и край мен имаше още много хора, които също крещяха. По някое време разбрах, че вече не издържам на тоя бряг и съвсем импулсивно тръгнах към отсрещният. След мен, като ме хвана за ръката, тръгна друг човек. За него се хвана трети и така заедно излязохме на топлите, безкрайни пясъци по посока на Шкорпиловци. Преминавайки през студената вода, сякаш смъквахме всичко мръсно и лошо от себе си. На другият бряг грееше слънце, хората край мен вече не крещяха, а се радваха и се чувствах по-жив от всякога. Просторът пред всички бе толкова необятен, сякаш бяхме открили нова земя.
Знам, че това е само един сън. Но не е ли един малко по-дълъг сън и животът ни? Защо в него са се вселили страшните чудовища на политическите и финансови уроди? Защо да не живеем според Божията воля истински свободни, да се обичаме, уважаваме и да се радваме на дните си? Защо да не работим и създаваме, а трябва да се мразим и рушим? Аз не желая натрапеният ми кошмар, от хора с власт, пари и сила! Не желая да убиват и бъдещето на децата ми! ИСКАМ СИ ЖИВОТА! Сега!
Ако и вие го искате, пишете ми на личният адрес: kbachkov@abv.bg ! Надявам се заедно все някак да намерим начин, да преминем на другият бряг!
Красимир Бачков
Дано сънят ти стане реалност поне за теб.
Хубав ден!
Поздрави! ВВ
Страхотно!
Много ми хареса!
Убеден съм, че много като теб си задаваме тези въпроси, и си отговаряме на тях.
Според мен, не е най - важното сами да си отговаряме на въпросите, на които знаем отговора, а всички заедно да разрешим проблемите, за да излезем от тези кошмари.
С уважение: Николай Пеняшки :)