Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2011 13:20 - Къде саизмислените ни феи?
Автор: jitanosten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 631 Коментари: 0 Гласове:
1



Къде са измислените ни феи?

 

 

Завъртяха ни дребните житейски проблеми, отдадохме им се и май позагубихме душите си.Отдавна не съм помирисвал влажна горска пръст, не съм трепвал възторжено от потъването на плувката, когато ловя риба и не съм бягал до премала по полето или след топката на някое футболно игрище. Остарявам или по-скоро подмладявам, щом повечето от свободното си време прекарвам пред компютъра. Нали висенето с часове пред компа е присъщо най-вече на тинейджърите.

   Отварям някакъв сайт и чета: -„Ауди” RS5 – отличен коледен подарък за послушни момчета. Дори не ми се четат подробностите. Цял живот съм поклонник на хубавите коли и през всичкото това време карам, и поправям разни стари таралясници. Вероятно защото не съм послушно момче. Всъщност никога не съм бил. Не съм член на партия, от която да получа лека и доходна работа, не обичам да ме будалкат евтино по медиите, не обичам подмазвачите и всички мазни твари на два крака, не обичам плужеците, гадовете, крадците. Още малко и ще се превърна в онзи смърф, дето нищо не обича и всичко мрази. Не стигам дотам защото има достатъчно хора и неща, които обичам. Много обичам музиката. Хубавата музика, както и хубавата литература. Страшно се кефя от един хубав футболен или волейболен мач.Обичам децата си и всички деца. Харесват ми и добре нарисуваните картини, различни от креватната живопис, която все повече наводнява пазарите напоследък. Харесват ми парните локомотиви и тяхното „Пуф-паф, пуф-паф”, независимо, че са черни, замърсяващи околната среда и вече изчезнали като динозаврите. Примирам от удоволствие, когато видя истински красива жена! Уви, те са толкова често срещани, колкото и парните локомотиви. Под път и над път се срещат разни сексапилни брюнетки и блондинки, червенокоси фурии с обаяние и чар, колкото в една пластмасова чиния от магазин „За един лев”. Комерсиални, арогантни, пресметливи като калкулатор силиконови Барбита, готови на всичко, за да отмъкнат парите ти / в случай, че ги имаш разбира се /. Напористи бизнес-дами с повече тестостерон от мъжете край тях, черногледи и непрекъснато оплакващи се кощрамби, без капчица женственост и суета. Защото на мен ми харесва дори суетата, когато идва от една ИСТИНСКА жена. Такава, заради която можеш да започнеш война срещу всички мъже по света, такава, заради която можеш да сториш повече добро, отколкото ти е присъщо по природа. Ех, жени! Къде са тия шармантни създания, които могат да накарат и най-смотания нищожник от мъжки пол да се почувства воевода, да загърби мързела и пръв да прокара пъртина в дълбокия сняг? Защо не таят огън и обич към най-святото, което имаме – семейството? Защо се превърнаха във вещоманки и празноглави селектори за жълти новини?

  Тук може би всяка уважаваща себе си фурия ще запита: - „Ами къде са мъжете? Навъдиха се всякакви гейове, поливалентни, явни педерасти и неудачници без два лева в джоба. За чий ... са ни такива мъже?”

  Без да се засягам, мога да отвърна абсолютно убеден – мъжът е такъв, какъвто го моделира жената! Тя може да го превърне от милионер в просяк и обратно. Заради нея той кръшка, заради нея може да остане верен, колкото и старомодно да изглежда това сега. Именно заради жените с кухи души децата ни станаха безскруполни престъпници и дори убийци! Непознали майчина ласка, чиста, безкористна любов, те импулсивно подражават на изродите от филмите и анимационните игри. Къде са дори измислените ни феи, за които си мечтаем преди да заспим? В чий образ да ги облечем тия феи, като наоколо само меркантилни мъжкарани се озъртат, не по-малко опасни от акула или немска подводница през втората световна, в северния Атлантик?

  Размечтах се нещо,  прекрасна жена съм седнал да диря. Забравих май, че мъжете и жените всъщност са едно цяло. Каквито едните – такива и другите. Най-лесно е да виниш отсрещния пол. Доводи ще се намерят предостатъчно. Истината е, че на всички  вече ужасно ни липсва нежност! Липсва ни човещина, сърдечност, разбиране и съпричастие. Няма я топлинката без много думи, без показни демонстрации. Изфалшивяхме някак, на безчувствени и безразлични към всеки, и всичко роботи заприличахме. Загубихме връзката с живата природа, загубихме и най-ценното в себе си – човещината! На комерсиални полуавтомати заприличахме. Всичко мерим с пари, другото е без значение. А как ми се чете нещо като „Улица Консервна” от Стайнбек или „Черният обелиск” на Ремарк! Да чета и колкото приближавам до края, толкова да не ми се иска да свършва написаното. Да гледам с очите на „Добрият войник Швейк” на света и цялата му простотия. Да мога като Буковски да тегля една майна на всичко и да потъна в моето си блато. Защото сега бълбукаме в това черно и зловонно блато, в което са ни натикали политиците, банкерите и крупните олигарси.

   И сега ако бъда честен докрай  ще призная, че от всичко най-много ми се ще хората и най-вече ние българите, да не бяхме такива безучастни страхливци. В по-голямата част на света хората ядат за да живеят, на при нас е обратното. Луксозните кочини /апартаменти и коли/ са превзели всичките ни мераци и чувства. Възможността да не вършиш нищо и в края на месеца да получаваш тлъста заплата, ни превръща в деградирали човешки подобия, без достойнство, чест и морал. Ако не се боях да обидя това интелигентно животно, бих казал, че се превърнахме в свине! Страх ни е да наречем крадеца, лъжеца, убиеца с истинските им имена! Оцеляваме като хлебарки и нуждите ни се свеждат до там – чалга, лъскава кочина и секс със съседката. Да излезем на улицата, да потърсим сметка на тия, дето всеки ден ни лъжат и грабят – НЕ! То да не е като да приказваш или пишеш по форумите. За там се иска кураж. Такъв, какъвто ние нямаме.

    А всичко е много просто. Ако не ни стиска да праснем по муцуната най-противния човек край нас, защо не опитаме да му сторим някакво добро? Може да не е получавал добро от никого и затова е лош. В случай, че той продължава да се държи като изрод, сме длъжни да цапнем себе си по муцуната! Не за друго, а защото го търпим.

 

                                                                                 Красимир Бачков




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 867072
Постинги: 777
Коментари: 639
Гласове: 1247
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031