Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01 18:02 - ДНЕВНИКЪТ НА ПЕТЕЛА
Автор: jitanosten Категория: Забавление   
Прочетен: 275 Коментари: 0 Гласове:
2




ДНЕВНИКЪТ  НА  ПЕТЕЛА

 

Понеделник

 Като отивах в четири сутринта на работа, ме спряха катаджии. Провериха ме за алкохол и уреда отчете 0.5 промила. Вкиснатият от безсъние полицай ме изгледа накриво и по стар навик запита:

-         Кво ше прайме сега?

-         Не знам! Аз алкохол не пия. Възможно е, да се отразява сиропа за кашлица, който вземам преди ядене. Все още не съм закусил!

-         Тоя сироп май е шотландски и си го глътнал още снощи, ама …. както и да е! – махна той отегчено с ръка и аз включих на скорост. Точно преди да потегля, от патрулката излезе полицайка и помоли да я откарам до центъра на града. Съгласих се и отворих предната врата, за да се качи. Тя обаче се намести на задната седалка. Обясни, че там се чувствала по-добре. Забелязах, че е млада и доста хубава. Реших да пробвам, дали ще ми се отвори парашута:

-         Правилно решение! В моята кола ако жена седне отпред, задължително си ставаме интимно близки!

-         Май все пак трябваше да ви глобим! – постави ме на мястото тя.

-         Може да го направите и по-късно! Вечеря в някое ресторантче, например!

-         Ама, разбира се! – ухили се тя презрително – Цяла нощ вас чаках, да ме поканите на вечеря!

-         Ако не се видим отново, вие губите! Но вземете все пак визитката ми! Може да размислите по-късно!

-         Не се надявайте! – студено отвърна жената, но кой знае защо взе визитната ми картичка.

На центъра слезе и аз продължих към гаража, където ме очакваше автобуса, който карах. Бях шофьор на градски автобус, макар на визитката ми да пишеше: Иво Христов – ПЕТЕЛА, д-р на филологическите науки. Всъщност, наистина бях филолог, но паради липса на работа по специалността, работех като шофьор. Въртях цял ден по линия 72 , заедно с една симпатяга на име Лиза, инженер – химик, но при мен кондуктор. Правех я щастлива през ден, а тя се отблагодаряваше с изискана кухня и качествени вина, когато оставах да преспя при нея. Хубаво бе, че не бе ревнива, защото непрекъснато се свалях с разни гаджета, дето се качваха в автобуса. Денят мина неприлично скучно и се прибрах сам у дома. Сварих си две пакетчета спагети с гъби, опънах две чаши водка и заспах.

 

Вторник

         Сутринта закъснях за работа. Някой от кварталните идиоти  бе спукал гумата на колата, вероятно защото му бях паркирал на мястото. Докато я сменя с резервната се забавих, а в гаража ме посрещна намръщен диспечера:

-         Петльо, ако още веднъж закъснееш, ще ти отрежа от надницата!

Обясних  какво се е случило, но все едно говорех на автобуса, който карах. Качихме се с Лиза и подкарах възможно най-бързо. Още на първата спирка се качи млада и много чаровна жена, с ярко оранжева коса. Имаше бяла кожа и зелени като на котка очи. Седна на първата седалка встрани от мен и аз подхвърлих:

-         Странна работа! Обикновено червенокосите красавици като вас са обсипани с лунички, а вие нямате!

-         Имах като малка, но сега почти изчезнаха! – простичко отвърна жената.

-         Навярно и на море не обичате да ходите?

-         За това вече познахте! – усмихна се тя, а отзад Лиза нарочно се премести в задния край на автобуса, да не ми слуша глупостите. Без да губя време, докато слезе на спирката си, се запознах с червенокосата и дори си уговорих среща за вечерта. Оказа се, че освен на плаж не обичала да ходи и по ресторанти. Съгласи се да дойде при мен, в гарсониерата и макар по график тая вечер да бе на Лиза, реших да се възползвам от новата си кокошчица.

Още в първата година на университета ми бяха измислили тоя прякор Петела. Обзаложих се с момчето, с което деляхме една стая, че всеки ден мога да спя с различно момиче и го доказах. Дори за седем дни, при мен успяха да преспят осем бройки. Това ме издигна в очите на останалите състуденти и станах нещо като единица мярка за потентност. Долу горе по същия начин продължих и след като се дипломирах.

   След работа побързах да се прибера и да подредя малко у дома. Наредих масата, сложих в хладилника две бутилки бяло вино и запалих ароматна свещ. Приготвих специалитета си – пъстърва в станиол, пълна с гъби, чесън и домати, затиснати с краве масло и зачаках. Рижата трябваше да пристигне в седем, но стана и отмина осем, а когато наближи девет часа станах, теглих и една благословия и седнах сам на масата. Излапах пъстървата с апетит, пресуших първата бутилка вино и ми се прияде нещо сладко. Потърсих в шкафа и открих полупразна кутия шоколадови бонбони, донесена вероятно от някоя предишна гостенка. Бавно и с огромна наслада изпих втората бутилка вино, изядох бонбоните и когато главата ми вече се бе замаяла, на вратата се позвъни. Отворих и пред мен оранжевата красавица плесна с ръце:

-         Най – после те открих! На визитката ти бе изтрита последната цифра от номера на блока ти! Докато те открия, обикалях два часа!

-         Заповядай! – поканих я и съкрушено повдигнах рамене – Помислих, че няма да дойдеш и сам излапах, и изпих всичко!

-         Няма проблем! – успокои ме тя – Можем да отиваме направо в спалнята!

    Рижата излезе много печена. Захвърли шлифера си върху облегалката на един стол, хвана ме за ръката и ме катурна върху спалнята. Съблече ми ризата и точно тогава звънна мобилния ми телефон.

-         Ало! Петела ли е? – чух познат глас отсреща – Седнала съм в ресторант „Старият бряст“ и за да не съм на загуба, вече съм поръчала салатите! Ако до петнадесет минути не сте тук, пускам фиш и ви глобявам за закъснението!

   Поех си въздух. Не допусках дори един процент, че полицайката ще ме потърси. Какво трябваше да сторя, за да защитя прякора си с достойнство …?

                                                                                   Красимир  Бачков

 

/ Следва продължение /

 

 

 




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 568188
Постинги: 527
Коментари: 462
Гласове: 1144
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31